Франс прес

Матео Ренци. Снимка: официален сайт

Кметът на Флоренция Матео Ренци, оглавил в неделя най-голямата формация на италианската левица - Демократическата партия (ДП), е напълно чужд за партийния апарат. За образец на стил и изказ е избрал Тони Блеър и Барак Обама.

Практически неизвестен допреди година и половина, 38-годишният Ренци е сред “младоците” в италианската политика и първоначалната му програма бе да се отърве от “старите муцуни” в своята партия.

Всъщност вече е успял: и апаратчикът Масимо Д’Алема - бивш премиер, и Валтер Велтрони - бивш кандидат за премиер, се отказаха да участват в парламентарните избори миналия февруари.

Ренци заявява, че смята да преустрои ДП по модела на течението Нови лейбъристи, провъзгласено през 1994 г. от бившия британски премиер Тони Блеър, за да я превърне в “по-гъвкава и новаторска партия”.

Пролевите италианци изглежда са склонни да одобрят радикална смяна на курса след разочароващия изборен резултат на Пиер Луиджи Берсани - апаратчик, чиято победа с нищожна преднина на парламентарната избори принуди левицата да се коалира с десните, за да управлява.

Активистите на бившата италианска компартия цяло лято се тълпяха на празненствата, организирани от в. “Унита”, за да чуят поредната реч на Ренци.

Този динамичен брюнет с атлетична физика говори с тоскански акцент, леко наблягайки върху “с”-то. Минава за човек, стоящ “напряко на течението” и способен да очарова хората в десния лагер - дотам, че да впечатли самия Силвио Берлускони.

В тазседмичната класация на лидерите, спечелили най-много доверие сред италианците, Ренци получава 48 на сто и почти се изравнява с уважавания президент Джорджо Наполитано (49 процента), сочат данни от анкета на Института за проучване на общественото мнение в Триест.

Критикуван заради неясните очертания на политическата си програма (по-малко държавни разходи, по-малко бюрокрация), Ренци остава общо взето далеч от синдикалните среди и блести най-вече с ораторските си умения.

Шегичките му, изпъстрени с флорентински хумор, улучват десетката: “Обвиняват ме, че крада гласове от десницата, но ето новина-бомба само за вас - последните избори ги изгубихме”.

Не е подчертано свързан с определена идеология; по едно време негов съветник бе Джорджо Гори, някога златно момче на медийната империя на Берлускони.

Обликът и поведението му напомнят най-вече за президента на САЩ Барак Обама, който обича да се показва със запретнати ръкави. Често е забелязван да участва в маратон или да кара колело из града; има си любимо кожено яке, заради което го подиграват, че прилича на Фонзи от комедийната сапунка “Щастливи дни”.

Роден на 11 януари 1975 г. във Флоренция, Ренци се подвизава сред католическата младеж като скаутски водач; още преди да вземе диплома по право, на 19 години тръгва по стъпките на баща си - общинар от християндемократическата партия, и става политически активист.

Преди да се впусне в голямата политика, Матео Ренци работи за семейната маркетингова компания CHIL и повечето му печалби идват от издавания във Флоренция центристки в. “Национе”.

Прави големия си скок през 2001 г., когато става местен координатор на християнската левоцентристка партия “Демокрацията е свобода - Маргарита”. Левоцентристите излъчват умерения политик за кандидат в местните избори през юни 2004 г. и той уверено ги печели с 58,8 на сто от гласовете.

През 2006 г. публикува книга за опита, натрупан в област Флоренция, под заглавие “Между Де Гаспери (исторически лидер на християндемократите, бел. на АФП) и (рокгрупата) Ю Ту”.

Още през този петгодишен мандат отправя призиви за обновяване на политиката и набира ...

Нелсън Мандела. Снимка: архив

Смъртта на Нелсън Мандела продължава да е тема за коментари в световния печат. Медиите насочват вниманието си към политическото наследство на бившия президент на Република Южна Африка и се опитват да прогнозират какво ще се случи в страната, след като обединяващата фигура на “Мадиба” вече я няма.

“Със смъртта на Мандела партията АНК загуби спойката, която я държеше заедно”, категоричен е левоцентристкият британски вестник “Гардиън”. Изданието прогнозира, че след временен подем на изборите догодина партията Африкански национален конгрес (АНК) най-вероятно ще се разпадне.

Изданието коментира: “От години хегемонията на АНК е поставена на изпитание заради нейната неспособност да намали бедността и да осигури работни места и ефективни публични услуги. След като Мандела го няма, има вероятност множеството й разочаровани поддръжници да установят, че е по-лесно да приемат, че сегашната АНК и нейното ръководство са се отклонили толкова много от ценностите на Мандела, че това вече е различна партия във всичко, освен в името. В резултат може да станем свидетели на това как АНК се разпада, разцепва и разделя на части, а нейните членове и симпатизанти я изоставят.”

Според “Гардиън” изборите през 2014 г. ще са най-оспорваните след идването на АНК на власт през 1994 г. Вероятно е партията да преживее временен възход, но в АНК липсва онова лидерство, което може да обнови партията и да спре упадъка й, смята британското издание. “Това може да е добра новина за демокрацията в страната. Съществуващата южноафриканска политическа система не е приспособена за тази цел. Старите партии - АНК и опозицията - са толкова затънали в политическата култура отпреди апартейда, че са напълно неподходящи като инструменти за задълбочаване на невръстната демокрация”, смята “Гардиън”.

Германският “Франкфуртер алгемайне цайтунг” разсъждава в същата посока под заглавие “Последната велика личност”. “Личният и политическият авторите на Мандела се основаваше на принципната му защита за въоръжената съпротива срещу апартейда и тежкото наказание, което му беше наложено заради това”, отбелязва вестникът и допълва, че след като прекара 27 от най-добрите си години в затвора, Нелсън Мандела стана президент едва когато вече беше на възраст.

“Това, че той не успя да се погрижи по-добре за най-належащия проблем на епохата - създаването на справедлив икономически ред, беше разбираемо, но не и ползотворно. Както и останалото ръководство на АНК, той допусна да бъде заслепен от световния крах на социализма, а партията не успя да противопостави философска опозиция на новия, грабителски икономически рационализъм”, коментира “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Френският “Монд” публикува обширен репортаж от град Совето, където живееше Мандела, отбелязвайки коментара на местен жител, според когото “Това не е смърт на знаменитост. Това е лична загуба на скъпо същество, на нашия баща. Нелсън Мандела ни даде живот.” Репортаж от Совето има и в американския вестник “Ню Йорк таймс”, който отбелязва, че след смъртта на Нелсън Мандела страната трябва да се фокусира върху единството и приемствеността.

БТА

Кризата остави за поредна година гърците на “командно дишане”, но извади на бял свят крайности и противоборства в едно разслояващо се общество на олигарси, възползващи се от ситуацията, и народ - заложник на интереси.

Нахалост ли се оказаха досегашните саможертви на гърците, след като кризата подмина богатите и създаде предпоставки за развитие на техния бизнес?

Мерилото за заможност “Форбс” отчете, че само от миналата година досега петстотин и пет гръцки мултимилионери, очевидно незасегнати от кризата, са увеличили богатството си с 20 на сто. А то възлиза на около 60 млрд. евро, като тенденцията е броят им да расте. Отделно в Гърция има няколко хиляди с по един-два милиона евро.

В същото време за последните пет години 40 на сто от гърците обедняха средно между 20 и 30 и дори повече процента, заради взетите от правителството мерки, довели до повишения на данъци, съкращения на работещи и орязване на доходи в замяна на получаваните милиарди от външните кредитори.

От 2008 година Гърция е закрила 25 на сто от производствата си, а БВП само за тази година се очаква да се свие с 4 на сто. Безработицата галопира и е най-високата в ЕС.

Европейският неолиберален модел се превърна в кошмар и за гърците. Заради безкрайни игри на геополитика Атина бе притисната от Брюксел и МВФ да редуцира раздутия си държавен апарат и да реализира реформи с презумпцията да се стимулира икономиката, да се открият възможности за навлизане на чуждестранни инвеститори и не на последно място за усвояване на националното богатство на страната.

Кризата обаче се оказа зловещо проклятие за обикновените хора. Политическата ситуация в Гърция е изключително непостоянна. Исканите от страната реформи предизвикаха сериозни сътресения в обществото и доведоха до радикализация на политическия спектър и до появата на неофашистки и ултранационалистически образувания.

Социалният гняв вкара в парламента неонацистката Златна зора, вживяла се в ролята на “освободителка” на собствения си народ, държан като заложник на интересите на богатите, които пък се облагодетелстват от статуквото и контролират политическите партии в очакване на приватизацията и разпродажбата на държавни активи.

Народът стигна дотам, че да търси “спасение” в превъплътилите се в неонацисти от Златна зора, само защото те са против мерките за излизане от кризата с помощта на ЕС. Те обаче се застъпват за по-активно участие на мултимилионерите, отнасящи се с пълно пренебрежение към решаване на проблемите на страната.

Напрежението ескалира и това го доказаха зачестилите кървави терористични атаки и покушения в Атина срещу активисти на многобройните политически фракции. Медиите биха тревога и за появата на “нови градски партизани”, които вече плашат не само с бомби, но и с екзекуции.

Всичко това се случваше на фона на колебливото управление на една коалиция, която от трипартийна стана двупартийна, и е единна, когато става дума за пари на заем отвън. Нейната единствена задача за момента е да поддържа нормалното функциониране на държавата благодарение на спасителните финансови инжекции.

За догодина кабинетът Самарас шумно прокламира растеж на икономиката, а чужди анализатори бият тревога за социален взрив.

На свой ред обикновеният грък усеща растящата финансова зависимост и последиците от икономическото бреме, което му предписват местните политици, заложници на истинска война на интереси с една единствена цел лично облаготелстване от властта.

Наблюдателите обаче не могат да предскажат със сигурност накъде е тръгнала Гърция. Не престава писането и на разнообразни икономически сценарии за нейното спасение, включително за излизане от еврозоната и за ...

Протестите в Киев. Снимка: от тв екрана

Украинският президент Виктор Янукович е одобрил план за подписване на споразумение за асоцииране между Украйна и Европейския съюз през март 2014 г. Това съобщи бившият украински държавен глава Леонид Кравчук, цитиран от ИТАР-ТАСС. Според Янукович “е необходимо да започне доразработване на споразумението за асоцииране с ЕС и то да бъде подписано през март 2014 г.”, заяви Кравчук.

Курсът на Украйна към евроинтеграция няма да се промени, е заявил днес Янукович на среща с бившите украински президенти Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. Утре (11 декември) работна група на украинското правителство начело с първия вицепремиер Сергий Арбузов ще замине за Брюксел. “Започва конкретна работа с ЕС, която ни бе предложена от Европейската комисия”, отбеляза Янукович. Регулирането на газовия въпрос в отношенията между Украйна и Русия е приоритет за Киев, посочи президентът. Според Янукович възстановяването на търговските отношения с Москва няма алтернатива, допълва Ройтерс.

Европейската комисия не очаква посещение на украинска делегация в Брюксел на 11 декември за преговори по споразумение за асоцииране, предаде ИТАР-ТАСС. Това бе съобщено от пресслужбата на Европейската комисия след изявление на президента на Украйна Виктор Янукович, че утре към Брюксел се отправя делегация от Киев. “Чух за това изявление, но с кого ще се срещат? Еврокомисарят по разширяването и европейската политика на добросъседство Щефан Фюле е в Страсбург, върховният представител за общата външната политика и сигурността Катрин Аштън - в Киев”, посочи източник.

Ситуацията в Киев от вчера е предреволюционна, писа по-рано “Комерсант”. След като кабинетът замрази асоциирането на Украйна с ЕС, опозиционни лидери плашат протестиращите с връщане под игото на Москва. Активисти на опозицията под националистически червено-черни знамена събориха паметника на Ленин в Киев. Противниците на президента Виктор Янукович все още искат оставка на правителството, предсрочни избори на президент и парламент и при липса на отстъпки от властите заплашват с разширяване на протестните акции, пише вестникът.

Опозицията заяви, че блокира целия правителствен квартал с президентската резиденция, парламента и правителството. Привържениците на управляващата Партия на регионите отвърнаха със заплаха да изпратят сили за защита на “законните органи на властта”. Съпротивата срещу евентуално влизане на Украйна в Митническия съюз (Русия, Беларус, Казахстан) става кажи-речи основен лозунг за революционен Киев. Според мнозина оратори, говорили вчера пред демонстрантите, на преговори в Сочи тези дни с руския лидер Владимир Путин Янукович е обещал да включи Украйна в това обединение, посочва изданието.

И опозиционният, и правителственият лагер споменават все по-често за въвеждане на извънредно положение. Лидерът на парламентарната фракция на “Баткившчина” Арсений Яценюк предупреди, че подобни действия от страна на Янукович ще се разглеждат като държавен преврат. Други обаче виждат в тази мярка спасение от хаоса и анархията, добавя “Комерсант”.

Украинската служба за сигурност заяви, че започва разследване по повод призиви за насилствено сваляне на режима. Тя не съобщи срещу кого, но според логиката на нещата явно ще бъде разследвана Юлия Тимошенко, твърди “Новие известия”.

Именно бившата премиерка, оглавила опозицията и хвърлена в затвора за злоупотреба с власт, първа призова за “незабавно отстраняване на режима”. Не е много ясно обаче дали властите ще дръзнат в днешната ситуация да предприемат някакви стъпки срещу Тимошенко. Още повече, че събитията в Киев съвпадат с визита на делегация от Европарламента, чиито депутати не крият симпатиите си към протеста, допълва всекидневникът.

За разлика от “оранжевата революция” опозиционните лидери на днешния Майдан не изглеждат домакини на тържеството, от които тълпата да чака обещания и указания. По-скоро приличат на гости, макар добре посрещани, но получаващи нареждания от самите хора, констатира “Независимая газета”.

Затова опозицията не може сама да се споразумее с властите за излизане от кризата - трябва да се съобразява с хората, смятащи екипа на Янукович ...

Илия Вълков. Снимка: личен архив

За „опорните точки” не трябва да се мисли само като за „сламки”, които дъвчат политиците, за да аргументират своя или да атакуват противникова позиция/поведение. „Опорните точки” са и думи-образи, които кофражират почти всяка теза.

Това е една система, която граничи с инструментариума на пропагандата – тогава, когато се опитваш да промениш мисленето и поведението на другия – не чрез аргументи, изковани с факти (истинността), а чрез смесването на полу-истини с морално-оценъчни заклинания, усилване на страхове и емоции.

Когато се заговори за „опорните точки”, фокусът се насочи основно към политиците и пи-ар агенциите, които ги обслужват. Но в медиите отдавна има такива „опори”. Това особено се отнася за някои анализатори, които не спират да се въртят около оста си и дори можеш предварително да очакваш какво представление ще изнесат (особено, когато левицата поеме държавното кормило).

Та, ето някои опорни точки, които громят властта при „код червено”:

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

От другата страна на „оста на злото”, са онези, които са сочени, че “крепят властта”. Те също използват опорни точки:

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия…

Списъците са незавършени.

Но очертават предсказуеми силуети. Нека да е ясно, че написаното тук не разделя на добри и лоши – да се приема като очерк, па макар и отчасти манипулативен.

Често идва момент, когато „опорните точки” се превръщат в система от вярвания и отстояния на различието. И всеки клавиш изстрелва по един „магически куршум” в съзнанието на четящия – опора за всяка пропаганда.

От блога на Илия Вълков

Оценка 5,00. Това са най-добрите мавруди, цените им са между 17 и 40 лв. бутилката (подробности в текста по-надолу) - Vinica мавруд 2009, изба „Загрей”; Maxima Reserve мавруд 2007; Merul Reserve мавруд 2007, изба „Румелиа”, Панагюрище;Terra Tangra Yatrus мавруд 2007; Мамут мавруд 2003, винзавод Асеновград; Santa Sarah мавруд 2009.

Веднъж вече имаше класация на 18 вида мавруд в e-vestnik през 2008 г. (виж тук). Сега тук са класирани 29 вида мавруд. Класацията се основава на дългогодишни наблюдения върху мавруда от средата на 90-те години насам и на сляпа дегустация на различните марки мавруд на пазара, направена през последните 2 години в клуб „Винен наблюдател”. Резултатите се различават значително за някои видове, а други си остават на същото ниво.

В предишната статия се описваха и някои митове за мавруда. Мнозина ценители се заблуждават за него. Смятат, че мавруд е по-тежко вино, по наситено, плътно, и на цвят и на вкус. Да, ама не е така, има много различни вина от този сорт.

Какво е характерно за виното мавруд? Мнозина го харесват, но при начина на правене на мавруд у нас, не е сигурно какво точно са пили и дали става дума за чисто сортово вино или купаж. Характерните нюанси във вкуса и аромата за сорта варират в широка гама, което зависи от технологията и гроздето. Ако гроздето е узряло добре, от добре гледани лозя с ограничен добив, може да изскочат аромати и вкусове на горски плодове, билки, подправки и т. н. Но като изключим избите със собствени лозя, обикновено гроздето мавруд се бере недокрай узряло и резултатът не е добър. В общи линии, като типични за сорта, във виното се улавят тонове на смоли, на земя, на шума, етерични нюанси, по-скоро целина, девисил, отколкото горски плодове, характерни за червени сортове. Това не е непременно лошо, получават се неподражаеми вина. Но поради лозята и технологиите от мавруд до мавруд има голяма разлика.

И досега за някои от маврудите на пазара, включително най-популярни марки, остава съмнение, че не са чист мавруд. По правило е разрешено в сортово вино да се прави купаж с до 15% от друг сорт, без да се обявява на етикета. Никой обаче не може да докаже какви купажи прави един или друг производител.
За разлика отпреди 10-ина години сега вече има доста видове мавруд, за които се предполага, че са чисти. Все пак, който казва: аз харесвам вино мавруд, то е такова и такова, нека не бъде толкова сигурен.

Оценка 4,50. Тези вина са на цена между 6 и 22 лв. (подробности в текста по-надолу) - Вила Любимец, Мавруд Premium Reserve 2007; Мавруд Пълден 2010 г. Изба „Пълден Перущица”; Mezzek мавруд 2010/2012 White Soil, изба „Катаржина”; Tiara мавруд 2008, изба „Загрей”; Мавруд Асеновград, 2006, ГКНП (Вино с гарантирано и контролирано наименование за произход), винзавод Асеновград; Merul мавруд 2008 г., Винарска изба Румелиа, Панагюрище (от това вино Реколта 2010 е още по-добра, отива към оценка 5,00); Мавруд 2010 „Вила Ямбол”, Винпром „Ямбол”.

По начало сортът ражда много, може да даде 2000 кг от декар. Да, ама с такава плодовитост гроздето не е добро. Ако добивът на лозята се ограничи, както правят онези изби със собствени лозя, може да се получи добро вино. Когато едно лозе се остави с добив 500-700 кг от декар, вместо 2000 кг, качеството на гроздето е друго, освен това така може да узрее по-добре, по-рано. От такова грозде се получава съвсем различно вино мавруд, в сравнение с масовите евтини вина.

Още една подробност за маврудите. Сортът се смята за най-древният у ...

Македония за пореден път остана разочарована - и тази година не получи дата за начало на преговори с ЕС.За пети пореден път Европейската комисия препоръча в есенния си доклад за напредъка на страната да започнат преговори за присъединяване на Македония към съюза, но и този път това не доведе до определяне на дата за начало на преговорите.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле се оплака, че година след година страните-членки отказват да започнат преговори с Македония, въпреки препоръките на Европейската комисия.

“Не виждам много смисъл постоянно да предлагаме едно и също нещо”, каза комисарят и добави, че страните-членки трябва окончателно да решат какво трябва да се случи, за да може най-сетне преговорите с Македония да започнат.

През 2005 г. Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС, а през 2008 г. - препоръка от ЕК за започване на преговори за присъединяване, която бе потвърждавана всяка следваща година, включително и тази година, но Гърция отново блокира македонската евроинтеграция заради нерешения спор за името.

Гърция блокира приемането на Скопие в ЕС, тъй като смята, че името “Македония” съдържа в себе си териториални претенции към Гърция, защото това е наименованието на северна гръцка провинция. Атина не приема поставянето на географско определение пред определението за формата на държавното управление. Според гръцката страна предложението на международния посредник Матю Нимиц за “Република Северна Македония” е “трудно смилаемо”, но може да бъде основа за разговори.

Друг проблем, освен нерешения спор с Гърция за името на страната, са утвърждаващите се националистически тенденции в Македония.

При обсъждането на доклада на Ричард Хоуит, британския докладчик за Македония в Европейския парламент, за напредъка на страната през тази година, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Той каза, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната ни съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения.

Според Кирилов “симулирането на преговори” от страна на Скопие е основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за добросъседство. Кирилов посочи и проекта “Скопие 2014″, въз основа на който множество статуи на личности, включително исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват “провокация към историческото наследство на държавите в съседство”

Българският външен министър Кристиан Вигенин заяви неколкократно, че България ще подкрепи членството на Македония в ЕС, но само след като двете страни подпишат договор за добросъседство, въпрос, който властите в Скопие се опитват да заобиколят.

В тазгодишния доклад за напредъка на Македония по пътя й към членство в ЕС се посочва, че Скопие продължава успешно да изпълнява политическите критерии, но се отчита, че през последната година отношенията на страната с България са били повлияни от различия основно в областта на възприемането на историята. По въпроса за двустранното споразумение за добросъседство, както и изобщо за отношенията на Македония с нейните съседи, Европейската комисия препоръча “конструктивен подход”. Отбелязва се също, че действия и изявления, които биха навредили на добросъседството, следва да бъдат избягвани.

Другото, което до голяма степен навреди на шансовете на Македония да се придвижи напред по пътя към ЕС тази година, както това направи Белград, е острото противопоставяне между управляващи и опозиция в страната, което заплашваше да осуети местните избори през март тази година. ЕС предупреди в началото на годината, че “политическата безизходица” в Македония подкопава шансовете на бившата югославска република за започване на ...

Нелсън Мандела и Барак Обама. Колаж: от тв екрана

Нелсън Мандела бе световно известна фигурна и много детайли от неговия живот и кариера бяха публично достояние. Ето обаче шест неща, които може да не знаете за починалия южноафрикански лидер.

1. Той е бил фен на бокса: В младежките си години Мандела обичал да се боксира и да тича на дълги разстояния. Дори и през 27-те години, прекарани в затвор, той е тренирал всяка сутрин.

“Не ми харесваше насилието в бокса. Повече ме интересуваше науката в него - как движиш тялото си, за да се защитиш, как атакуваш и едновременно се отдръпваш и какъв ритъм си налагаш по време на мач, пише той в своята автобиография “Дългият път към свободата”.

“Боксът е равенство. На ринга класата, възрастта, цветът и богатството са ирелевантни. Не съм се бил откакто влязох в политиката. Основният ми интерес бе в тренировките. Смятам тежките упражнения за отличен отдушник за напрежението и стреса. След усилена тренировка се чувствах умствено и физически по-лек”, пише той.

Сред експонатите в музея на семейство Мандела в Совето, посетителите могат да видят колана от световния шампионат, даден на Мандела от американския боксьор Шугър Рей Ленард.

2. Истинското му име не е Нелсън: Ролихлала Мандела бил деветгодишно момче, когато учител от началното училище в Куну му дава английското име Нелсън, съгласно обичая да се дават християнски имена на всички ученици.

Обичайна практика в Южна Африка и други части на континента е било да получиш английско име, за да може чужденците по-лесно да го произнасят.

Ролихлала не е често срещано име в Южна Африка. То е на ксоза, един от 11-те официални езици в страната, говорен от около 18 на сто от населението. Буквално значи “дърпам клон на дърво”, а в преносен смисъл - “немирник, размирник”. Въпреки това в Южна Африка Мандела често бе наричан с името на своя клан - Мадиба - което южноафриканци използваха с респект.

3. Бил е в списъка за наблюдение на потенциални терористи на САЩ до 2008 година: Наред с други лидери на бившия Африкански национален конгрес (АНК), Мандела имаше право да посещава САЩ единствено със специално разрешение от държавния секретар, тъй като АНК бе определена като терористична организация от правителството на апартейда в ЮАР.

“Откровено казано, много ми е неудобно да трябва да давам разрешение за влизане на собствените си колеги - външния министър на Южна Африка, да не говорим за великия лидер Нелсън Мандела”, заяви тогавашният държавен секретар Кондълиза Райс през 2008 г.

Законопроектът за изваждане от списъка беше внесен от Хауърд Берман, председател на Комисията по външните работи на Камарата на представителите, който обеща да премахне това унизително положение.

Роналд Рейгън включи АНК в списъка през 80-те.

4. Забравил си е очилата, когато е освободен от затвора: Пускането му на свобода на 11 февруари 1990 г. дойде след години на политически натиск срещу апартейда. Този ден Мандела е бил “смаян и малко притеснен”, си спомня той след време.

Мандела и тогавашната му съпруга Уини са били заведени в центъра на Кейптаун, за да говорят пред огромна развълнувана тълпа. Когато обаче извадил текста на речта си, той установил, че е забравил очилата си и му се наложило да ползва тези на Уини.

5. Обличал се е като шофьор, за да се измъква от полицията: След като минал в нелегалност заради дейността си в АНК, умението на Мандела да избягва службите за сигурност му донесло прякора “черния Пимпернел” по името ...

в. Независимая газета

Барак Обама и афганистанският президент Хамид Карзай. Снимка: Белия дом

Докато се точи спорът му със САЩ по повод споразумението за изтегляне на войските, президентът на Афганистан Хамид Карзай разширява регионалните си контакти. Направи посещение в Техеран и договори с иранския президент Хасан Рохани подписването на споразумение за приятелство и сътрудничество. А още преди да преговаря с иранците, влезе в контакт с Пакистан, който има влияние сред талибаните. Карзай търси начин да се сдобие с гаранции от ключови регионални играчи, заинтересовани американците да напуснат.

***

“Афганистан склони на дългосрочно приятелство и пакт за сътрудничество с Иран - информира Аймал Файзи, говорителят на президента Карзай. - Договорът ще включва дългосрочна съвместна дейност в политиката, сигурността, икономиката и културата, също и в усилията за установяване на мир и сигурност в региона.” Документът ще бъде подготвен и подписан в най-близко време. По думите на Файзи Афганистан вече има подобни споразумения с Индия, Италия и Франция.

Кабул и Техеран сключиха пакт за стратегическо сътрудничество още през август 2013 г. Договорът засяга най-вече сферата на сигурността. Според Кабул рамките му предстои да бъдат разширени. Алиансът с Иран дава на президента Карзай сигурност в бъдещето; плюс това лост, за да шантажира американците и занапред.

Сигурността напоследък е твърде остър проблем за президента Карзай с оглед изтеглянето на коалиционните войски, насрочено за 2014 г. За да остане западен контингент в страната и след тази дата, ще трябва нов договор. Поне веднъж седмично афганистанският президент поставя на американците нови условия в стремеж да демонстрира пред сънародници и съседи, че е независим от САЩ. Ситуацията се нажежи. Вашингтон не изключва “нулев вариант”.

Миналата седмица генерал Мартин Демпси, оглавяващ Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, заяви: “Още не е поставена задача да изтеглим войските. Но разбирам, че в днешната безизходна ситуация все още има такава възможност”. На 7 декември в Афганистан бе на посещение шефът на Пентагона Чък Хейгъл. Той разговаря не с Карзай, а с министъра на отбраната Бисмила Хан Мохамади и вътрешния министър Омар Даудзаи. След което бе заявено, че Кабул ще подпише споразумението в срок. Това обаче не звучи много убедително.

“Афганистан днес е в трудно положение, обясни пред “Независимая газета” Омар Несар, директор на Центъра за изследване на Афганистан. От една страна, той зависи от външната помощ, обещана от западните държави. От друга е подложен на силен натиск от съседните страни, които са против постоянно пребиваване на чуждестранни въоръжени сили в региона.”

Иран неведнъж е твърдял, че в Близкия изток не бива да има чуждоземно присъствие. Той няма никакво желание да вижда американски бази в една съседна страна. И полага усилия радарите на САЩ да не сканират от близко разстояние територията на Ислямската република от Източен Азербайджан до Систан и Белуджистан.

Рохани заяви пред Карзай: “Тревожи ни напрежението, пораждано от присъствието на чуждестранни сили в региона; според нас чуждестранните сили трябва да напуснат региона, а отговорността за сигурността на Афганистан да бъде прехвърлена на народа в тази страна”. Той добави, че като суверенна държава Афганистан има пълното право да сключва споразумения за сигурност с коя да е страна на планетата.

Успял едва в края на ноември, и то с труд, да открие верния тон в преговорите с “шесторката” за отмяна на санкциите, Иран започна активно настъпление в региона. На афганистанската писта Техеран изостря конфликта между Кабул и Вашингтон. Говорителят ...

Асошиейтед прес

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

След като доминира в турската политика от десетилетие, премиерът Реджеп Тайип Ердоган навлиза в предизборния сезон несигурно - без подкрепата на ключови групи, които подпомогнаха предишните му изборни победи, и е изправен пред разделения в собствената си партия.

На Ердоган, когото критиците обвиняват в това, че става все по-автократичен, му предстоят местни избори през март, които се разглеждат до голяма степен като вот на доверие към неговото проислямистко правителство. Евентуален слаб резултат може да разклати Ердоган точно докато се опитва да се премести към президентството на изборите през август, и докато все още запазва достатъчно влияние в партията си, за да избере свой приемник като премиер на парламентарните избори, които се очакват следващата година.

Един голям неуспех може да сложи край на дългия му превес в турската политика.

Турция, голяма мюсюлманска страна, която свързва Европа и Азия, е ключов съюзник на САЩ и НАТО с преуспяваща икономика и устойчива демокрация. Под управлението на Ердоган страната все повече гледа на изток, изграждайки нови връзки в Близкия изток и Азия и хвърляйки съмнения върху дългогодишната си цел за присъединяване към ЕС.

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) доминира в парламента през изминалото десетилетие и запазва подкрепата на религиозната си и консервативна база. Може да стане така, че мнозинството, което гласува за ПСР, да намалее, тъй като недоволните либерали и бивши съюзници са отправили погледа си настрани, макар нито едната от трите опозиционни партии в парламента да не е вероятно да получи повече гласове.

Ердоган има разногласия с умерено ислямистко движение, ръководено от базирания в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, за който се смята, че има милиони последователи в Турция и подкрепя партията на Ердоган, откакто бе формирана през 2001 г.

Премиерът, дошъл на власт през 2003 г., също така изгуби подкрепата на много либерали, които навремето го смятаха за лидер реформист, който тласка Турция по-близо към членство в ЕС. Международният му имидж също претърпя провал след бруталните мерки на полицията при протестите през май и юни срещу плановете на правителството за строежи в парк в центъра на Истанбул.

Разделения се появиха дори в обичайно силно сплотената ПСР. Вицепремиерът Бюлент Арънч, който създаде ПСР с Ердоган, се оплака в държавна телевизия миналия месец от отношението на Ердоган към него и обяви, че повече няма да се кандидатира за поста. Депутат от ПСР напусна формацията, вместо да бъде изгонен за неподчинение, след като критикува Ердоган в Туитър.

Ердоган загуби подкрепата на мнозинството от либералните кръгове преди много време, а сега виждаме политическият ислям също да намалява още повече влиянието му, каза Дженгиз Актар, професор по политически науки от Истанбулския център по политика.

Местните избори ще отправят ясно послание на правителството, добави Актар.

Все по-голямото разцепление с движението на Гюлен достигна критичната си точка наскоро, след като правителството на Ердоган обяви плановете да закрие частните подготвителни училища, които подготвят гимназистите за трудните изпити за прием в университетите в Турция.

Ердоган настоява, че мярката е част от реформите на правителството в сферата на образованието. Но тъй като около една четвърт от училищата се ръководят от движението на Гюлен, много хора разглеждат решението като начин за лишаване на движението от голям източник на приходи и влияние.

Съюзът между ПСР и Гюлен започна да се разпада, след като движението критикува външната политика на правителството през изминалите няколко години, включително влошилите се отношения с ...

Предстоящата 2014 г. ще донесе значителни промени в управлението на Европейския съюз и НАТО. В края на май догодина стотици милиони европейци ще бъдат поканени да изберат новия Европейски парламент, а наесен се очаква да бъде определен следващият генерален секретар на пакта.Изборите за ЕП се очаква да доведат до ново мнозинство в законодателната институция на ЕС, а то ще определи новия председател на бъдещата Европейска комисия и еврокомисарите.

Очакванията са донякъде тягостни, доколкото е възможно националистическите и популистките партии да получат голяма подкрепа на изборите. Маргинални досега, тези партии вероятно ще съставят собствена парламентарна група. Съществуват опасения, че в най-добрия случай тя ще измести от третото място по численост в пленарната зала групата на либералите АЛДЕ, а според най-мрачните прогнози това ще бъде най-големият блок, на мнозинството. ЗАЛОГЪТ ЗА ЕП

Възходът на национализма и популизма в ЕС, на т. нар. “патриотично насочени евроскептици”, е очевиден и е подхранен от бежанския и имигрантския поток, както и от напълно отворения от 1 януари догодина трудов пазар в Общността. Стара Европа се плаши, че прииждащите чужденци, чийто произход рядко се взима под внимание (бил той близкоизточен, африкански или източноевропейски), ще отнемат работата на местните хора и ще ограбят социалните каси, пълнени с данъците на работещите.

Налице са опасения, че новодошлите ще повишат равнището на престъпността и ще направят по-уязвими местните хора. Статистиките на ЕК, които доказват, че основната част от прииждащите на Запад чужденци работят и допринасят за развитието на местната икономика, не помагат за подобряването на отношението към имигрантите. Напротив, този дебат дава нов тласък на национал-популистките партии и в този разговор разумът започва да отсъства.

Ако националистите и популистите получат мнозинство в следващия ЕП, съществува обосновано предположение, че ще бъдат предприети опити за промяна в законовата рамка на ЕС, свързана със свободното движение и други основни права. Подобен опит би бил блокиран от Съвета на ЕС, ако там все още умерените партии имат превес, както досега. Въпросът с разширяването на Шенген обаче показа, че националните интереси биват поставяни над общоевропейските ценности и принципи. Съвсем очевидно е, че тази тенденция ще се запази и задълбочи, а опасното е, че умерените партии са склонни да се увлекат по течението на популизма, за да останат на власт, както показа примерът с Великобритания.

Кампанията за изборите вече е открита под мотото “Действай, съдействай, въздействай” и ще струва 16 милиона евро. Новото в нея е предварителното номиниране на кандидати за следващ председател на ЕК. Първи бе представен единният кандидат на социалистите - досегашният ръководител на ЕП Мартин Шулц (Германия). Либералите издигат кандидатурата на досегашния председател на парламентарната им група и бивш белгийски премиер Ги Верхофстат. През март догодина ще бъде оповестен кандидатът на Европейската народна партия, която наскоро претърпя удар от кончината на дългогодишния си ръководител Вилфрид Мартенс.

В новия ЕП 12 държави, сред които и България, ще изгубят по едно място, за да се отвори пространство за представителите на новоприсъединилата се от 1 юли тази година към ЕС Хърватия, както и за да бъде спазен общият брой на евродепутатите, определен в договора от Лисабон. Единствено Германия ще изгуби три евродепутатски мандата. За пръв път в предизборната кампания се предвиждат дебати с кандидатите за председател на ЕК.

Освен с определянето на нов председател на комисията и нови комисари, изборите за ЕП са свързани и с излъчването на нов председател ...

Путин отговаря на въпроси на зрителите. Снимка: официален сайт

Руският държавен глава Владимир Путин осъществи мащабна реформа в държавните медии, пише “Комерсант” по повод вчерашния указ, с който президентът ликвидира РИА Новости и създаде на нейно място Международна информационна агенция Русия днес.

Вестникът цитира шефа на президентската администрация Сергей Иванов, според когото указът цели “по-рационално използване” с оглед намаляване на средствата за държавните медии в Русия и повишаване на ефективността им.

“РИА Новости бе успяла да стане водеща по иновации и един от най-цитираните източници на новини - посочва Иван Засурски, президент на руската Асоциация на интернет издателите. - Същевременно винаги оставаше огромен актив на властта и пропагандна информационна агенция, но работеше като “мека сила”, сиреч максимално се вграждаше в текущия дневен ред.”

Според него РИА Новости е била възприемана като проверен източник, но “сега новата агенция трудно ще разчита на успех извън Русия”.

Руската власт е решила “да скъси повода”, тоест да засили контрола върху РИА Новости, коментира реорганизацията журналистът Николай Сванидзе от президентския съвет по човешките права. Той изтъква и ролята на “емоционалния фон, възникнал във връзка с Майдана” - антиправителствените протести в Украйна.

Източници на вестника в президентската администрация обаче не свързват станалото единствено със “свръхлибералната позиция” на РИА Новости. Ако недоволство будеше само агенционната политика, според тях властите биха уволнили досегашната ръководителка Светлана Миронюк, “без да стартират реформа с толкова сложни конструкции”.

Путин назначи за генерален директор на новосъздадената агенция Русия днес телевизионния журналист Дмитрий Кисельов. Либералната общност в Русия има рязко отрицателно отношение към тази фигура, отбелязва аналитикът Алексей Макаркин. Занапред Кисельов ще бъде “лицето на руския външнополитически дискурс”, твърди експертът Михаил Гуревич.

“Хората свързват Миронюк с либералната, общочовешка журналистика”, докато “Кисельов е боец, войник на партията, човек на президента и т. н.”, обобщава пред “Газета” главният редактор на “Комсомолская правда” Владимир Сунгоркин.

Днес Русия “няма какво да рекламира”, вече не може убедително да се представя за носител на прогресивни ценности и напълно логично престава да се прави, че държавните медии са независими, пише “Ведомости” в редакционен коментар.

“Кремъл призна, че е изгубил образованата общност като събеседник, няма сили и желание да води диалог за ценностите. Съответно вместо култура отгоре внедряват вече идеология, а вместо информация - пропаганда. Точно така разбират в Кремъл “ефективността на медиите”, добавя изданието, цитирано от Би Би Си.

Украински журналист помоли руска телевизия да предаде на Кисельов имитация на награда “Оскар” “за лъжите и дивотиите по повод Евромайдана” - проевропейските демонстрации в Киев, писаха тези дни медиите в Русия.

“Едва вчера получи “Оскар” за лъжи - и ето ти нова награда”, коментира назначаването на Кисельов за шеф на Русия днес опозиционерът Алексей Навални, цитиран в “Новие известия”.

Кисельов “изигра за украинците ролята на агресивния лош московец (…), а вместо тихо да го уволнят, му дадоха да съсипва международната пропаганда”, обобщава политологът Глеб Павловски.

“У Путин окончателно се е формирал консервативен образ” на руските национални интереси. Това определя и създаването на Русия днес като държавна корпорация, пише “Независимая газета”.

Според вестника новата агенция е необходима, за да изпраща до международната общност “ясна и непротиворечива представа (…) за националните интереси на Русия. С оглед външната й политика да бъде по-очаквана и логична, отколкото е сега”.

Кисельов е избран според всекидневника като “крайно консервативен мениджър” и решението на Путин “сплотява консервативния електорат в Русия около неговите (на електората) базови ценности”. Междувременно елитът също се сплотява около консервативните ценности и в страната се формира нов национален елит, твърди “Независимая газета”.

“Русия води самостоятелна политика, твърдо брани националните интереси. Трудно е да го обясняваш пред света, но е възможно и се налага да го правим”, цитира изданието шефа на президентската администрация Сергей Иванов.

“Трябва да говорим истината, да я ...

Олга Ротенберг
Франс прес

Колаж: иносми

Митническият съюз, в който Русия се опитва да привлече Украйна, е зародиш на проект за Евразийски икономически съюз между бивши съветски страни, на който много държи руският президент Владимир Путин.

Идеята за съюз между бивши съветски партньори дълго време бе потънала в забрава, но бе извадена на преден план от руския лидер, който през 2005 г. определи разпадането на Съветския съюз като “най-голямата геополитическа катастрофа” на 20-и век.

Няколко предишни инициативи бяха довели само до ограничено сътрудничество, но през 2010 г. влезе в сила Митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан и това беляза нов етап във волята на Москва да възстанови влиянието си сред бившите си съюзници.

Още повече, че през 2011 г. руските власти обявиха намерение до 2015 г. да превърнат тази чисто митническа структура в Евразийски икономически съюз, към какъвто призовава Владимир Путин.

Путин подчерта пред в. “Известия” необходимостта от “модел на силно и наднационално обединение, способен да се превърне в един от полюсите на съвременния свят”.

“Митническият съюз ясно се възприема от Русия като основно средство за преобразуване на постсъветското пространство” чрез предлагане на алтернатива на ЕС, коментират в изследване от 2012 г. експерти от научния център Чатъм хаус.

“Русия иска да се противопостави на ЕС, искаме да запазим сферата си на влияние и да не оставяме близки до нас страни да се включат в тази на ЕС”, заяви Алексей Макаркин от московския Център по политически технологии.

През септември Кремъл удържа победа като убеди Армения, която дотогава се надяваше да сключи споразумение за свободна търговия с Брюксел, да се присъедини към Митническия съюз, което носи важни икономически преимущества.

Русия не закъсня да благодари на съюзника си като го освободи от 30-процентното мито, което дотогава оскъпяваше арменските покупки на руски петрол и като му даде преференциални тарифи за закупуване на въоръжение и природен газ.

Малката бедна централноазиатска република Киргизстан също изрази намерение да влезе в Митническия съюз.

За Москва обаче големият залог е Украйна - страна с 46 милиона души население, истински индустриален потенциал и пряка граница с ЕС, отбелязва Алексей Малашенко от руския клон на Центъра Карнеги.

“Без Украйна Евразийският икономически съюз ще изглежда непълен, докато присъствието ще промени формата му. С Украйна той ще е истински международен съюз”, смята той.

На това и се дължи яростната борба, която води Русия, за да задържи Киев под свой контрол.

Украинските власти дълго време отблъскваха опитите на Москва по тази тема, но влошилата се икономика промени обстоятелствата.

Тогава Русия изигра картите си, от заплахи за ответни мерки в случай на по-тясно интегриране с ЕС до привлекателни предложения в противния случай.

Тази тактика бе разкритикувана от украинската опозиция, която в събота обвини президента Виктор Янукович, че продава страната си на Русия. Според някои слухове той се съгласил за влизане в Митническия съюз, но те бяха отречени както от Киев, така и от Москва.

В статия, публикувана няколко дни преди това във в. “Файненшъл таймс” бившият украински прозападен президент Виктор Юшченко обвини Русия, че иска “да възстанови съветския модел чрез привидно безобидни проекти Митническия съюз и общото икономическо пространство”.

В действителност “тези структури нямат нищо общо с икономическа интеграция и трудно може да се определят като партньорство. Целта им е само една: да прехвърлят държавния суверенитет към Русия и да се унищожат конкурентоспособни индустрии в нейно съседство”, писа той.

БТА

Ройтерс

Украинка иска безвизов режим с ЕС. Снимка: кореспондент

Киев е сцената на политическата драма в Украйна, но сценарият за нея е писан в пограничните й райони.

Макар и столицата да е разтърсвана от протести, напрежението Изток-Запад, обхванало Украйна, може би най-добре се усеща в Донецк и Лвов - два града на повече от 1000 км един от друг, които са разделени от историята, а за някои и от усещането за бъдещето.

В единия град демонстрациите срещу президента Виктор Янукович са заплаха за страната. В другия съпротивата срещу решението му да се откаже от споразумението с Европейския съюз и да се обърне към Москва е борба за самосъхранение.

“Тези протести са позор”, казва Виктор Чернов, техник в завод за стомана в Донецк - индустриален град близо до границата с Русия Донецк. “Ако продължат още две седмици няма да има пенсии, заплати, цялата икономика ще рухне”.

Отношението на Чернов, което е смесица от презрение и безпокойство, се споделя от мнозина в Донецк - електоралния бастион на Янукович, където културните, езикови и икономически връзки с Русия са дълбоки.

Но те ярко контрастират с преобладаващото настроение в Лвов, намиращ се на около 60 км от западната граница на Украйна с членуващата в ЕС Полша.

Депутатът в областния парламент в Лвов Андрий Корнат ежедневно изпраща хора в Киев, за да се присъединят към протестите, обхванали столицата през последните две седмици.

Около 7000 души са заминали миналата седмица, казва той, предимно мъже над 21-годишна възраст, с опит в армията. Централният площад на Лвов е украсен с бял транспарант, на който е изписана надеждата на местните: “Коледа без Янукович!”

Корнат съпоставя Западна Украйна, значителна част от която е била под управлението на Хабсбургите до разпадането на Австроунгарската империя след Първата световна война, с Източна Украйна.

“Ние сме с друго мислене”, каза той за Ройтерс.

“Били сме част от Хабсбургската империя. На изток винаги са ни били руснаците. Винаги сме усещали натиск от тях, но сега той достигна точката, в която трябва да се борим за самосъхранение”.

Макар и хората с майчин език руски да са близо 40 процента от източния район Донбас, където е и Донецк, разделението Изток-Запад не е толкова въпрос на етнос, колкото на мислене.

“Всички сме украинци” е често чуван рефрен в цялата страна, а протестиращи в Киев скандираха тази седмица: “Изток и запад заедно!”.

Но различията сред украинците в светогледа им се откроиха още по-силно, след като Оранжевата революция през 2004-2005 г. тласна политиката на запад за пръв път от независимостта през 1991 г. Това разделение е от десетилетия.

“ИЗКУСТВЕНИ” ГРАНИЦИ

В източната част, която векове наред е в състава на Руската империя, за много хора руският е майчин език и те възприемат Москва като източник на стабилност. На запад, някои смятат руснаците за империалисти, които са потискали страната им по съветско време.

Янукович, който бе представян от критиците си като злодей през 2004-2005 г., когато протестиращи успяха да постигнат анулиране на спечелени от него манипулирани избори, най-накрая стана президент през 2010 г., до голяма степен с гласовете на Източна Украйна.

Президентът, чийто майчин език е руският, разгневи противниците си миналия месец, когато се оттегли - под натиска на Москва - от споразумение за търговия и асоцииране с ЕС, което се подготвяше от години.

Около 350 000 души се стекоха по улиците на Киев, а хиляди продължават да блокират центъра на столицата, за което противниците на Янукович се надяват, че ще доведе до повторение на Оранжевата ...

в. Файненшъл таймс

Збигнев Бжежински. Снимка: Йейл юнивърсити

Каквото и да става, събитията в Украйна са исторически необратими и геополитически трансформиращи. По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка.

Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм - възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва - сигнализира, че привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност. Такъв е случаят най-вече с младите украинци, които езиково и исторически вече не се усещат като частица от “Майка Русия”, макар и леко различна.

Да, езиковите различия съществуват и някои части на Украйна все още се възприемат като по-близки до Русия. Но е впечатляващо, че дори някои от най-изявените застъпници на европейската принадлежност едва наскоро приеха украинския език като свой собствен. Две десетилетия на независимост, на нарастваща гордост от преоткриването на украинската история и на наблюдаване как западните съседи на страната печелят икономически от връзките си с Европа създават нова нагласа. Тази нагласа не възприема анти-руската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа.

Тъкмо затова по един или друг начин Украйна неминуемо ще се сближи с Европа. Прави впечатление, че дори в съседна Беларус, управлявана от авторитарния режим на Лукашенко, започва да се забелязва подобна западна ориентация. Нито една от двете страни не е мотивирана от враждебност към Русия, но всяка от тях чувства, че независимостта й, както и културната й идентичност, сочат все повече в западна посока.

През следващите месеци все още би могло да бъде договорено някакъв вид споразумение между ЕС и Украйна. За да го подготви, ЕС трябва да бъде по-възприемчив към нуждата на Киев от икономическа и финансова подкрепа. Украинците трябва да разберат, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспективата да плащат за престъпленията и корупцията на сегашния киевски елит.

Затягането на коланите ще бъде необходимо предварително условие за споразумение, както и тест за решимостта на Украйна в утвърждаването на европейските й стремежи. Киев освен това ще трябва да покаже, че резултатът от изборите не зависи от изпращането на политически съперници в затвора.

Влиянието на всичко това върху Русия ще се усети след време.

Сегашната геополитическа цел на Москва, зададена от носталгичната обсебеност на президента Владимир Путин с имперското минало на страната, е предназначена да изгради нов облик, сроден с този на старата руска империя или на по-скорошния Съветски “съюз”.

Путин изглежда храни наивната надежда, че лидерите на постсъветските държави искрено ще приемат подчинена роля във водено от Кремъл образувание. Някои от лидерите отвреме-навреме подкрепят на думи тази формула - но заради необходимост, а не по убеждение. Всички предпочитат независимост: по-приятно е да бъдеш президент, премиер, генерал, посланик или икономически магнат у дома, отколкото да си техен провинциален еквивалент в една голяма руска империя.

Исторически доказан факт е, че националната държавност, веднъж придобита, е прилепчива и е почти невозможно да бъде отнета, освен чрез намесата на голяма външна сила.

Днешна Русия не е в позиция да постигне насилствено възстановяване на старата си империя. Тя е прекалено слаба, прекалено изостанала и прекалено бедна. Демографската й криза влошава нещата.

Фактът, че наскоро придобилите независимост централноазиатски държави предпочитат все по-обхватни споразумения с Китай е друга гружа на Русия, която връща към живот отдавна надвиснали териториални кошмари.

Единствено въпрос на време е да стане очевидно за социалните елити на Русия, че налаганите с тежка ръка амбиции на Путин имат много малки шансове за успех. Рано или късно той вече няма да е президент.

И не много ...

в. Култура

Излъчването на “Четвърта власт” беше съпътствано от голяма рекламна кампания с плакати, билбордове, дипляни, листовки, пиар публикации и предавания. И обвинения към критиците на сериала, сякаш нарушават някаква политическа коректност, щом не го харесват.

Ще започна с уточнението, че не критикувам на лична основа хората, които стоят зад сериала “Четвърта власт” на БНТ. Тъй като България е малка и всички сме братовчеди, знам, че с една голяма част от тях имаме в известна степен общи естетически и даже политически възгледи.

От друга страна, би било пресилено да кажа, че съм имал големи очаквания от техния труд, защото съм поглеждал и други български сериали, включително (пред)последния колосален провал на БНТ - “Недадените”, който с гръм и трясък опропасти тема като тази за спасяването на българските евреи през Втората световна война.

Колкото и да сме позитивно настроени, трябва да признаем, че, за съжаление, сериалът “Четвърта власт” има традиционните недостатъци на българското кино - актьорите играят подчертано театрално, непрекъснато рецитират, все едно са на изпит във ВИТИЗ, диалозите са изкуствени, патетични, пълни с кухи думи и фрази, които никой не използва. Може би сюжетът е достоверен като цяло, но като се вгледаш отблизо, всичко изглежда някак изкуствено и направено насила.

Действително няма редакция на български вестник (на българска медия изобщо), в който собствениците и главният редактор да са изключително чисти и благородни личности, които не се поддават на натиска на рекламодателите, държат се прекрасно с подчинените си, а подчинените им журналисти, от своя страна, са бивши брокери от английската стокова борса, карат Мини-Купъри и са крайно етични, с изключение на една руса репортерка, която спи с източници…

Няма смисъл да изреждам по-нататък, защото този въпрос вече беше обсъден нашироко (макар и недоброжелателно) в медиите и социалните мрежи още след първата серия. Вече чухме аргумента от авторите, че и “Спешно отделение” не ще да е реалистичен от медицинска гледна точка. Зрителите обаче не се нуждаят от медицинска точност, а от елементарна достоверност. Прочетете, например, няколко произволни критически текста за суперхитовия и награждаван американски сериал „Homeland” – критикуват го, че представя по нереалистичен начин работата на агентите в ЦРУ, мисиите на ЦРУ в чужбина, дори исляма и живота в ислямските общества, че прекрачва прекалено надалеч границата на политическата коректност и пр.

Въпреки че наистина е проблем, за съжаление, проблемът с достоверността не е най-големият и не е той причината всяка серия “Четвърта власт” да е толкова мъчителна за гледане. Проблемът е, че сериалът просто е убийствено скучен – със скучен сценарий, скучна режисура и скучна актьорска игра.

Скуката и тавтологията започват още от самото начало. Като казах „Homeland”, няма как да не направи впечатление, че всяка негова серия започва с гласа на американски президенти зад кадър, които говорят за тероризма, а всяка серия на “Четвърта власт” – с гласа на български политици зад кадър, които говорят за службите. Още тук започва да става неясно защо сериалът се самопредставя и рекламира като сериал за медии при положение, че основната му тема явно са службите, а медиите (реалистично) са представени само като техен придатък. Това е разфокусиране, характерно за българското кино, в което често режисьорите правят по един-два филма в живота си и в тях искат наведнъж да кажат всичко по всички теми.

Казват, че дори много добри актьори играят зле, ако ги режисира слаб режисьор… Казват и че Атанас Атанасов е добър актьор, дори професор по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Много силно се надявам, че Атанасов преподава театър, а не кино, защото на екран самият той изглежда много, много, много неубедително и се съмнявам, че който и да е режисьор може да носи вина за това.

Във всеки ...

Косово е сърцето на Сърбия - Плакат срещу независимостта на Косово. Снимка: Белградски вести

Изминаващата 2013 година бе оценена като “историческа” в отношенията между Сърбия и Европейския съюз.

На 19 април в Брюксел, под егидата на върховния представител по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън, след повече от две години преговори Белград и Прищина постигнаха споразумение за нормализиране на отношенията помежду си. Главна точка в споразумението е създаването на Съюз на сръбските общини, който албанците избраха да наричат “асоциация”. Идеята му е да защитава сръбските интереси в Косово, включително да се чуе гласът на сърбите в международен план.

В споразумението има няколко ключови момента. В четирите общини в северно Косово - Лепосавич, Зубин поток, северната част на Косовска Митровица и Звечан, населени предимно със сърби, съюзът ще предложи кандидат за началник на полицията, който ще бъде назначен от министерството на вътрешните работи на Косово. Косовската полиция ще бъде със смесен етнически състав, но всички полицаи ще бъдат подчинени на косовското министерство на вътрешните работи и ще получават заплатите си от бюджета на Косово.

Предвидено е създаването на отдел от косовски сръбски съдии към Апелативния съд в северната част на Митровица. Тези съдии ще се занимават с въпроси на сръбските общини. Постигнат бе компромис по спорната точка 14 за членството на Косово в международни организации, която бе преформулирана и в крайна сметка гласи: “неблокиране на Сърбия и Косово в процеса на европейската им интеграция”.

Важен момент от споразумението е, че всички точки в него ще се прилагат според законите на Косово и няма да се налагат промени в сръбската конституция.

Първият вицепремиер на Сърбия Александър Вучич обясни, че споразумението е най-доброто, което Сърбия е можела да постигне в този момент, както и че в окончателния вариант на споразумението са приети всички сръбски искания.

Споразумението обаче бе посрещнато “на нож” от сърбите в северно Косово и консервативната опозиция в Сърбия, както и от влиятелната Сръбска православна църква. Те обвиниха властите в предателство и в признаване на “фалшивата държава Косово” в замяна за членство на Сърбия в ЕС. Сърбите в северно Косово организираха протести и заявиха, че няма да прилагат споразумението и няма да участват в местните избори в Косово, въпреки призивите на официален Белград. Бунтът им доведе до смяната на тези кметове на сръбски общини, които отказаха да се съобразят с волята на сръбското правителство.

Лидерът на Демократическата партия на Сърбия и бивш премиер Воислав Кощуница заяви, че Сърбия пропада като държава, защото се премахват институциите й в северно Косово, пропада и морално, защото “има все по-малко политика” и защото политиката “изчезва” от партиите. Сърбия според него пропада и духовно, тъй като “изживява унижение с възраждането на усташите в Хърватия, както и от страна на албанските сепаратисти в Косово и Метохия”.

От прилагането на брюкселското споразумение обаче до голяма степен зависи европейската интеграция на Сърбия.

За ЕС споразумението, подписано на 19 април, представлява “фундаментална промяна” в отношенията между Белград и Прищина. От Сърбия се очаква пълно и своевременно прилагане на договореното в диалога, подчертаха многократно европейските представители.

Тазгодишният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия се оценява като “много позитивен”. Той състои от част, която е посветена на отношенията с Косово, и друга за вътрешните реформи в страната. Оценено бе, че Сърбия е направила “значими стъпки” в процеса на осезаемо и устойчиво нормализиране на отношенията с Косово. След бавния напредък в процеса на нормализиране на отношенията Сърбия получи зелена светлина за начало преговори за членство в ЕС, които се очаква да започнат в близките седмици.

Сърбия се опитва да убеди страните членки на ЕС процесът на нормализиране на отношенията с Косово да бъде отделен от преговорния процес ...

Росбалт

Интегрирането на Армения в Митническия съюз (МС) ще коства на Русия един милиард долара. Това сочат изчисления на Александър Гусев, шеф на центъра за стратегическо развитие на страните от ОНД в Института за Европа към Руската академия на науките.

Според професора впрочем Русия ще получи от арменското членство в МС далеч по-значими политически дивиденти - макар че ще изгуби въпросния милиард от отстъпки в цената на природния газ за Ереван, премахване на износните мита за някои стоки, разходи за изграждане на жп линия Иран-Армения и т. н.

По други данни нещата няма да минат с един милиард и Русия ще плати за включването на Армения в Митническия съюз много повече, пресметнато в пари. Затова пък делът на “Газпром” в съвместното предприятие “АрмРосГазпром” ще нарасне на 100 процента срещу днешните 80. Сиреч на федерацията ще бъде прехвърлена цялата газоразпределителна мрежа в Армения, също и контролът върху други арменски стратегически обекти и сфери.

Още преди да влезе в МС и да подпише интеграционната “пътна карта”, Армения вече получи от Русия в аванс сериозни преференции в най-необходимата за местната икономика част от руския износ - природния газ, петролните продукти и диамантите. Вместо досегашните 270 долара за хиляда кубика газ например арменците ще плащат по 189 долара; същевременно доставките ще нараснат на 2,5 милиарда кубика годишно.

Освен това “Роснефт” и арменското дружество “Ойл техно” създават съвместно предприятие, което стабилно ще снабдява Армения със сравнително евтини, но качествени петролни продукти. Нуждите от тях достигат към 400 хиляди тона годишно; при това всичко е от внос, тъй като страната не произвежда нефтопродукти, а заради скъпотията е внесла миналата година само 350 хил. тона.

Междувременно Русия вече премахна износните мита за необработени елмази - сериозен стимул, за да развива Армения обработката на диаманти, традиционен за страната отрасъл.

Според оценки на Центъра за изследвания на интеграцията към Евразийската банка за развитие, икономическият ефект за Армения от премахването на руските износни мита за природния газ ще достигне 140 милиона долара. А като цяло влизането на страната в Митническия съюз ще осигури допълнителен растеж на нейния БВП с 4,5 на сто годишно.

Русия вероятно би склонила и на още по-големи преференции за Армения срещу включването й в МС - то ще гарантира на федерацията здрави позиции в Южен Кавказ и разширяване на влиянието й в посока към Каспийския регион и Близкия изток. На този етап ще е най-лесно да го стори, като използва територията на Армения и усилията за уреждане на конфликта около Нагорни Карабах.

И неслучайно точно сега, когато Армения и Украйна отказват интеграция с ЕС, а Грузия и Молдова парафират съответния документ, САЩ заявяват, че ОССЕ трябва да подкрепи населението (!) на двете страни, а също и на Нагорни Карабах.

Сиреч центърът на тежестта в борбата между Запада и Русия за този регион се е изместил в непризнатата република, чиято субектност в днешния политически контекст видимо натежава, и дава възможност да се въздейства най-малкото върху Азербайджан и Турция. Ще припомним, че руски войски вече присъстват в Армения; става дума там да се разположат военни структури на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС).

Същевременно засилващото се военно сътрудничество между Русия и Армения в рамките на ОДКС и извън тях променя военния баланс в региона, а това тревожи Азербайджан, Турция и Запада. Както посочва пред агенция Новости-Азербайджан експертът Рауф Раджабов, при все че Москва и Баку са ...

През 2013 г. Румъния започна да усеща признаците на икономическо възстановяване, но главната външнополитическа цел - присъединяването към Шенгенското пространство, отново бе отложена за неопределено време.

Добрата земеделска година и ръстът на промишленото производство бяха основните фактори, които помогнаха на Румъния да регистрира най-големия икономически растеж в еврозоната и в ЕС през третото тримесечие на годината спрямо второто (1,6 процента, при среден икономически растеж в ЕС от 0,2 процента, а за еврозоната от 0,1 на сто). Очакванията са в края на годината икономическият растеж да възлезе на 2,2 процента, а догодина също да бъде между 2,1-2,2 процента.

“Румъния е сред трите страни, които излязоха от кризата”, обяви през април президентът Траян Бъсеску и заяви, че за три години страната е изпълнила критериите от Маастрихт.

През юни бе прекратена и процедурата за прекомерен дефицит, която може да доведе до блокиране на достъпа до средства на ЕС, след като Румъния регистрира бюджетен дефицит от 2,9 процента през 2012 г., а за тази година ЕК предвижда спад на 2,6 на сто. ЕК очаква държавният дълг на Румъния да остане под лимита от 60 процента, позволен в ЕС, като се очаква той да нарасне от 37,8 процента тази година на 38,5 на сто през следващата.

“Тигърът от Източна Европа се пробужда”, обяви премиерът Виктор Понта пред американски медии миналия месец. По думите му икономическият растеж се базира на три важни “мотора” - енергийният сектор, земеделието и радикалната промяна в усвояването на еврофондовете. Румънският премиер припомни, че когато е поел управлението през 2012 г. степента на усвояване е била 7 процента, а сега, в края на 2013 г. наближава 30 на сто.

През годината бяха деблокирани четири оперативни програми на ЕС, а министърът за еврофондовете Еуджен Теодорович заяви, че “Румъния се класира на първо място сред всички страни членки”, отчитайки нарастване със 75 процента на преведените от ЕК суми през първите месеци на тази година спрямо нивото от периода 2008-2012 г.

Румъния започна процес на приватизация и преструктуриране на големите държавни енергийни и транспортни компании, който до момента е дал най-конкретно изражение чрез листването на борсата на акции на компании като “Ромгаз” - най-големият национален производител на газ, или “Нуклеарелектрика” - производителя на атомна енергия.

“Румъния може да стане в близките години важен играч на енергийния пазар в региона, ако успее да изнесе излишъка от природен газ и електроенергия”, прогнозира делегираният министър за енергетиката Константин Ница.

Проектът за строеж на 3 и 4 блок на АЕЦ Черна вода е приоритетен за правителството, а към него интерес проявяват компании от Европа, Китай и Корея.

ПРОЕКТИ И ПРОТЕСТИ

Ако Румъния започне да експлоатира енергийните си източници, ще осигури енергийната си независимост за 100 години, писа в. “Евениментул зилей”. Към 2018 година Румъния се надява да започне да добива от 42 до 84 милиарда кубични метра природен газ от своята част от черноморския шелф, който О Ем Ви Петром разработва заедно с американската компания Ексън Мобил (Exxon Mobil).

Американският гигант “Шеврон”, който има концесия за няколко периметъра в Румъния за проучвания за шистов газ, обаче се сблъска със силна съпротива от страна на местното население и екоактивисти.

Резервите на конвенционален природен газ на Румъния се изчерпват бързо, а перспективите за доставки на природен газ от каспийския регион намаляха драстично за Румъния след отказа от проекта Набуко. Според оценки на Американската енергийно-информационна администрация (EIA) залежите на шистов газ в Румъния са 1,444 трилиона куб. м., което е достатъчно, за да покрие потреблението за ...

Шарлот Плантив
Франс прес

Внукът Мандла извади кирливите ризи на семейство Мандела на пресконференция. Снимка: от тв екрана

Нелсън Мандела може да е описван като изключителен човек, но случаят със семейството му не е такъв. Репутацията им е опетнена от публично уреждане на сметки, унизителни действия на правосъдието и комерсиализиране на името на иконата на Южна Африка.

Южноафриканците бяха тотално сащисани в началото на юли, когато Мандла Мандела, най-малкия от внуците на героя на борбата с апартейда, се хвърли да урежда сметки с една значителна част от роднините си по време на сюрреалистична пресконференция, излъчвана пряко по националната телевизия.

По същото време дядо му, в болница от близо месец, се бореше със смъртта. Разкривайки потайностите на семейство Мандела, той дори обвини брат си Мбузо, че е “опрашил” собствената му жена, от остров Реюнион.

Мбузо беше един от 15-те членове на фамилията, които сезираха успешно правосъдието, за да го принудят да върне тленните останки на три деца на Нелсън Мандела.

Телата първоначално са били погребани в селището Куну, където Мандела е прекарал най-хубавите години от детството си и където ще бъде погребан в неделя сред семейството си.

Но през 2011 година Мандла ги беше пренесъл в родното място на дядо му - Мвезо, на около 30 километра от там. Традиционен вожд на това селище, той подготвяше мащабен туристически проект с мемориал в памет на дядо си.

Обвинението за оскверняване на гробище беше свалено, но “Джей Ар Юинг на семейството Мандела” - както го беше нарекъл един журналист, по аналогия с анти-героя на американския сериал “Далас” - все пак има “уговорена среща” с правосъдието, защото в началото на октомври е насочил оръжието си към шофьор по време на спор в задръстване.

39-годишният Мандла вече влезе в новините с проблемите в брака си и със съседите си. От 2009 година той е депутат на Африканския национален конгрес (АНК), движението, за което се бореше дядо му, но никога не е правил впечатление със заеманите от него политически позиции.

И друг член на семейство Мандела в парламента (която се отличава преди всичко с отсъствието си) - бившата съпруга на националния герой, Уини Мадикизела-Мандела, също е имала сблъсъци с правосъдието за провинения, извършени от телохранителите й през 80-те години, а след това и за измама през 2003 година.

Останалата част от семейството, което включва 3 дъщери, 17 внуци и 12 правнуци, е изградила живота си далеч от политиката и медиите.

Но след последната публична поява на главата на рода през 2010 година, някои си позволиха волности с бонусите му.

Докато Нелсън Мандела винаги е контролирал стриктно комерсиалната употреба на името си, като я ограничаваше до благотворителни цели, четирима от внуците му създадоха марката дрехи LWTF Clothing.

Акронимът препраща към автобиографията на великия човек “Long Walk To Freedom” (”Дългият път към свободата”) и тениските им не пропускат да покажат портрета или подписа му.

По-наскоро, Маказиве, най-малката от децата му, се впусна в бизнеса, като популяризира марката вино “House of Mandela” с дъщеря си Туквини.

Също в противоречие с имиджа на носителя на Нобеловата награда за мир, две от внучките му участваха в телевизионното реалити предаване, наречено “Да бъдеш един от Мандела”, в което разказаха за историите си на жени, родени в добро семейство. Освен това те отвориха един от най-ведрите акаунти в Туитър.

Друг повод за повдигане на вежди: дъщеря му Зенани беше назначена за посланичка в Аржентина, въпреки че няма никакъв дипломатически опит.

По-малко анекдотично, Зенани и полу-сестра й Маказиве имаха ...