Вашингтон подкрепя европейския избор на Украйна - това заявиха при посещение в Москва помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и азиатските въпроси Виктория Нюланд и Селест Уоландър от Съвета за национална сигурност на САЩ, пише “Независимая газета”.

Двете препоръчаха на руското ръководство да съдейства за мирно разрешаване на украинската криза и отпътуваха за Киев, посочва вестникът. Според него Русия отвръща на Вашингтон с вчерашната декларация, в която Държавната дума “съветва западните политици да не се месят във вътрешните работи на Украйна”.

Според киевски експерти Нюланд неслучайно е споменала Русия в контекста на украинските събития, отбелязва изданието. Политологът Виталий Бала например предполага, че президентът Виктор Янукович получава съвети от външни сили, “неотчитащи местните реалности”.

“Те може би не схващат, че не става дума за конфликт между опозиция и власт, а за истинско народно протестно движение, което не може да бъде унищожено чрез щурм на Майдана”, казва Бала.

За разлика от “оранжевата революция” през 2004 г. днес опозиционните политици не използват протестите за постигане на политически цели, а “напротив - обществото използва опозицията за решаване на всеобхватната криза - политическа, икономическа и социална”. Освен това сега Източна и Западна Украйна са единни в недоволството и в своите искания към властта. Хората “искат да живеят другояче и в друга страна - с цивилизовани правила и с властова система, подконтролна на обществото”, изтъква аналитикът.

Ако властта употреби сила - разтури палатковите лагери и разпъди Майдана, ще срещне “равна сила на противодействие”, предупреждава той.

“Пренебрегнаха мнението на обществото за насоките в развитието на страната - и на улиците излязоха 100 000 души. Пребиха и разпръснаха триста студенти - излязоха стотици хиляди. Ликвидират ли Майдана - ще въстанат милиони. Общественото протестно движение не може да бъде спряно със сила. Невъзможно е хора с чувство за достойнство и стремеж към свобода да бъдат натикани в обора. Историята учи, че подобни опити свършват зле”, обяснява украинският набюдател.

В момента обаче протестните нагласи в Украйна “няма как да бъдат осъществени, защото опозицията не може да поеме отговорността за ситуацията в страната”, твърди пред “Независимая газета” колегата му Олексий Лешченко.

“Комсомолская правда” сравнява участниците в киевските протести със запорожките казаци “от времето на Тарас Булба” и с анархистите на татко Махно. “И нещата не опират до колоритните персонажи с казашки носии - въпросът е, че във виковете “Вън! Вън!” току се долавя отзвук от времената, когато всеки е правел, каквото си ще”, пише всекидневникът.

Едни тичат да събарят Ленин от пиедестала. Други изкъртват паважа, за да замерват с камъни милицията. Трети ръкопляскат на Руслана или на дъщерята на опозиционера Яценюк, която пее страхотно фалшиво, но е решила да започне естрадна кариера точно на Майдана. Никой не ще да отговаря за нищо. Какво било - Ленин? Не, не сме ние. Или пък сме ние. Но само някои - самостоятелно, описва “Комсомолская правда” скорошни събития в Киев.

“Един романтик може да стане опасен за околните. Случвало се е неведнъж”, алармира изданието.

“Най-активни сред протестиращите на Майдана са младежите и хлапетата” - тъкмо те разбивали с чукове статуята на Ленин, хвърляли камъни по милиционерите и ги били с вериги, твърди вестникът. “Те са много удобно пушечно месо - не разсъждават, вярват и са готови да изпълняват заповеди”, изтъква той.

Според “Комсомолская правда” ситуацията в украинската столица има опасност да прерасне в погроми и безчинства, както в Киргизстан по време на революцията от 2010 г.

“Колкото повече трае Майданът, толкова е по-вероятно хлапетиите, хванали съклет от безделие в очакване да бъдат атакувани (. . .), да си изпуснат нервите. Да “киргизират” пътя на украинския протест. И да направят големи бели. От които по навик ще се разграничат техните лидери и по-големи другари (. . .) На жертвите обаче хич няма да им пука за тези оправдания”, ...

В началото на декември германският Бундесрат (горната камара на парламента) предприе втория в историята на следвоенна Германия опит за забрана на крайнодясната Националдемократическа партия (НДП). В жалба до конституционния съд в Карлсруе Бундесратът посочи, че идеологията на НДП е по същество идентична с тази на националсоциалистическото движение на Адолф Хитлер.

Уловката е, че в хода на съдебните изслушвания Бундесратът трябва да докаже, че НДП разпространява идеологията си с агресивни, насилствени и антиконституционни методи. Според Карстен Кошмидер, политолог в Берлинския свободен университет, ще бъде лесно да се демонстрира, че програмата на крайнодесните е свързана с нацистката, но може да не бъде толкова просто да се докаже, че НДП погазва човешките права и свободи в Германия, съобщи ДПА.

Случаят във Федералната република може да се разглежда като събирателен за проблемите с крайнодесните организации в Европа. От едната страна стои идеология, която явно противоречи на допустимото от демократичните стандарти. От другата страна е задължението на европейските държави да спазват демократичните стандарти, което ги обезсилва в битката срещу вируса на десния радикализъм.

Отиващата си 2013 г. показа, че за да противодействат на демократичните политически системи, крайнодесните се възползват именно от правилата и инструментите на демокрацията. Правото на свобода на мисълта, на свобода на словото, на свобода на събранията, на изразяване на гражданска позиция, на членство в политически организации и на участие в избори са заложени в конституциите на страните членки на Европейския съюз, в международни и европейски споразумения, и в учредителните договори на самия ЕС. За демократичните държави, обвързани от стриктното спазване на тези ангажименти, се оказа трудно да противодействат на политическия радикализъм, без да станат уязвими към потенциални упреци за залитане към тоталитаризъм.

Пример за това може да бъде отново Германия. Предишният опит за забрана на НДП, предприет през 2003 г. от правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер се провали, тъй като съдиите в Карлсруе сметнаха за незаконно събирането на доказателства срещу НДП чрез тайно следене и подслушване. Институциите във Федералната република със сигурност и сега ще действат много предпазливо, тъй като в Германия са все още живи спомените от нацисткия и комунистическия режим, които потъпкваха другомислието, отбеляза Ройтерс. Агенцията подчерта, че правителството на Ангела Меркел отказа да подкрепи формално иска на Бундесрата срещу НДП.

През тази година крайнодесните в Европа демонстрираха, че знаят как да балансират на ръба на закона, възползвайки се от удобния заслон на законната си регистрация като политически партии. На парламентарните избори през септември в Германия НДП получи 1,3 процента подкрепа и макар че не влезе в парламента, запази правото си на субсидия от държавата в размер на около 1,4 милиона евро годишно.

През юли в Италия заместник-председателят на Сената Роберто Калдероли използва високата трибуна, за да отправи расистки обиди към чернокожата министърка на интеграцията Сесил Киенж. През май в Унгария преди международна конференция на еврейски лидери в Будапеща съдът отмени като незаконна полицейската забрана, парафирана лично от премиера Виктор Орбан, за провеждане на антисемитски протест на парламентарната партия “Йоббик”.

Опитите за “опитомяване” на крайнодесните чрез приобщаването им към политическата система на пръв поглед дават ефект. В Норвегия от октомври националистическата Партия на прогреса е част от правителството, а лидерът й Сив Йенсен стана финансов министър. На преговорите за сформиране на правителствена коалиция с консерваторите Йенсен внезапно се показа сговорчив, настоявайки само за затягане на режима за имиграция в Норвегия, а не ...

Крисчън сайънс монитор

Владимир Путин. Снимка: официален сайт

В понеделник президентът Владимир Путин нареди основно реструктуриране на руски новинарски компании, насочени към чуждестранни аудитории и по този начин създаде нова мегаагенция начело с лоялен на Кремъл журналист, известен с ксенофобските си възгледи.

Експерти спорят дали ликвидирането на информационната агенция РИА-Новости и на радио “Гласът на Русия” е било замислено като мярка за осъществяване на икономии или Кремъл цели да заостри инструментите си за отправяне на послания в момент на интензивни дипломатически ангажименти и нарастващо напрежение със Запада.

Главният редактор на РИА-Новости Светлана Миронюк междувременно каза на служителите, че тя и други членове на висшето ръководство на агенцията са били изненадани от президентския указ, научавайки за него от други медии. Това внушава съмнение, че преструктурирането не е просто финансово решение.

Кремъл увеличи усилията си за връзки с обществеността през последното десетилетие, създавайки печатни и електронни медии на чужд език, за да помогне за създаването на контраинтерпретация на новинарските събития, описани в чуждите медии.

В САЩ например руското правителство плащаше за многостранични притурки във вестници като “Вашингтон пост” и наливаше средства в популяризирането на своя англоезичен телевизионен канал “Русия днес”. Кремъл освен това нае американската компания за връзки с обществеността “Кечъм” да прецизира комуникационните му стратегии и според някои сведения плаща на компанията над 25 милиона долара за разпространяването на гледната точка на Москва.

Активите на РИА-Новости и “Гласът на Русия” ще бъдат групирани в агенция, която ще бъде наречена “Россия сегодня” (Русия днес). Телевизионният канал със същото име изглежда не е засегнат от кремълския указ, в който се казва, че новата агенция ще “предоставя информация за руската държавна политика и живота и обществото в Русия на аудитории в чужбина”.

Напоследък Русия се радва на по-добър международен образ отчасти благодарение на успеха на Путин да убеди Обама да не напада Сирия заради използването на химически оръжия и отчасти заради ролята й в постигането на международното мирно споразумение с Иран. Путин натрупа лични точки в публичната информационна война за Сирия като публикува впечатляваща статия в “Ню Йорк таймс”, чиято публикация беше уредена от “Кечъм”.

До зимните олимпийски игри в Сочи остават по-малко от два месеца, международният образ на Русия е в подем и президентският указ вероятно сигнализира, че Кремъл е решил да префокусира глобалните си медийни ресурси и да ги впрегне по-сериозно в служба на целите на държавната политика.

“Става дума за насочване на руското влияние”, коментира Алексей Мухин, директор на независимия Център за политическа информация в Москва. “Ще видим много повече пропагандни материали, които ще целят да подобрят образа на Русия и да увеличат влиянието й в световните дела.”

Маша Липман, редактор в списанието “Про и контра”, издавано от московския център “Карнеги”, твърди, че ликвидацията на РИА-Новости е особено лоша новина, защото в спектъра на руските медии агенцията е била забележителна с това, че е опитвала да поддържа обективни журналистически стандарти както във вътрешните, така и в международните си новини.

“РИА-Новости вършеше доста добра работа, което е едната причина да смятам, че закриването й е лоша новина”, казва Липман. “Агенцията се ръководеше най-напред и преди всичко от професионални съображения и рускоезичната й емисия беше един малко по-различен глас в руския медиен ландшафт.”

Друга причина за песимизъм, посочва Липман, е назначението на Дмитрий Кисельов начело на новата медийна компания.

Кисельов е скандален водещ на телевизионно предаване, който стана печално известен с подбудителска реторика ...

Репортажна снимка от протестите на площад “Таксим” в Истанбул. Снимка от социалната мрежа tumblr

Наблюдавате ли демонстрациите в Киев, столицата на Украйна?

Трябва да ги следите внимателно, поне така както следихте събитията на площад Таксим и в парка Гези. Така както наблюдавахте демонстрациите на площад Тахрир.

Това, което се случи в Гези, се сравняваше със случилото се на площад Тахрир. Може също така да се направят паралели между събитията в Киев и Гези.

Вниманието привлича сходството както на адресатите на акциите, така и на центровете, ръководещи демонстрациите; както и на използваните при демонстрациите методи и на използвания политически език.

Наблюдаваме намесата на Запада чрез обикалящите около нас маси, формирали се с цел свалянето на правителства.

Последния път видяхме това в Истанбул, където накуп бяха събрани опозиционни структури, недоволни от властите. Започна да се говори на езика на насилието заради безпокойството за дърветата (от околната среда).

Дните, които Истанбул преживя в онзи период, се превърнаха в истински кошмар. Тълпите буквално разгромиха всичко наоколо. Предприемаха се опити за нападения срещу офисите на премиера в Истанбул и Анкара. Игнорирайки демократичните принципи, те с помощта на улицата опитаха да свалят правителството и дори да променят режима.

Зад тях бе Европа. Мобилизацията на улиците се извършваше от представители на граждански и разузнавателни организации. Те грубо използваха всички слабости, които Турция има. Отвратителната несдържаност бе безгранична.

ОТ ДЪРВЕТАТА КЪМ ХУНТАТА

Сходството на събитията в Киев и Таксим е очевидно. Не смятам да се изказвам в подкрепа на украинските власти. Много си приличат обаче аргументите, използвани срещу държавната власт.

Украйна стана жертва на силовата борба между Европейския съюз и Русия. Заради отказа на ръководството на Украйна да подпише споразумение с ЕС проевропейските кръгове изведоха масите на улицата. Позицията на германския канцлер Ангела Меркел по време на събитията в Таксим и изявленията, направени от нея във връзка със ситуацията в Украйна, са идентични.

Вижда се отношението на Германия, Франция, както и на други европейски страни. Те са тези, които решават колко време остава на властите в Украйна, те заплашват, те наказват.

Да си спомним “цветната революция” от преди девет години, когато с пълна сила вървеше реализацията на програмата за смяна на режима от граждански организации, подкрепяни от западните сили. В Украйна, в Грузия, Киргизстан.

Нищо ли не ви се струва необичайно? Сега “изравняването на страните” става не чрез инструменти на властта, а чрез улични движения, макар в миналото да имаше други средства: преврати, военна бюрокрация, капитал.

От периода на цветните революции досега чрез гражданските организации става мобилизацията на улиците. Силата, която остава в сянка, по най-ефективен начин използва разузнавателните организации, извежда масите на улиците и ги провокира, обръщайки внимание върху слабостите на страната, станала поредна мишена.

След цветните революции наблюдавахме този метод на площад Тахрир. Първоначално народните маси на улиците настояваха за свалянето на египетския режим. Това им се получи. Режимът на Хосни Мубарак бе свален с подкрепата на САЩ и други западни страни. Лозунгите на демокрацията и свободата се предаваха като ехо по улиците на Кайро.

Колкото и да е странно след известно време същите онези маси отново се оказаха на египетските улици, протестирайки срещу възцарилата се демокрация и свобода и открито призоваващи към преврат. Те също така успяха. Първото египетско правителство, дошло на власт след демократични избори, бе свалено чрез преврат. Разбира се, отново с подкрепата на същите онези сили.

Имаше толкова демокрация и свобода, колкото позволяват онези, които управляват улиците. Ако бе отдадено предпочитание не ...

Всичко в движение: всичко се случва онлайн, тъй като смартфоните и таблетите стават все по-популярни. Да провериш мeйла си или Facebook в движение вече е нещо съвсем обичайно. Сега мобилните устройства са за пазаруване и за банкиране. Всичко това води до загуби на пазарите за персоналните компютри и фотоапарати. Анализаторите отбелязват, че производителите ще трябва да бъдат в крак с навиците на потребителите, ако искат да останат в бизнеса.

Цифрови очила, умни часовници: Компютрите, които стават за носене са следващото голямо нещо. Очилата на Google с екран на окото и онлайн връзка могат да бъдат пуснати в широка употреба през 2014 година, а Samsung може да пусне обновен умен часовник Galaxy Gear, макар че отзивите за него не бяха добри. Обсъжда се също така iWatch на Apple.

Триизмерният печат: Този нов начин на печат може да създаде от пистолети до дръжки за врати и резервни части за съдомиялни. Изглежда технологията скоро ще бъде широко продавана, тъй като става по-евтина. Веригите за онлайн търговия очертават свят, в който хората пазаруват в интернет и след това си принтират покупките вкъщи.

Самоуправляеми автомобили: Това, което до неотдавна е било научна фантастика сега е обект на реална конкуренция: да бъде пусната на пазара първата самоуправляваща се кола. Google, Daimler, Nissan и Continental (който произвежда части за автомобили) участват в състезанието. Неочаквано изглежда възможно такива автомобили да има по пътищата до 2020 година, въпреки че остават някои законови и технически пречки. Отделни елементи от тези нови технологии вече стават стандарт в луксозните автомобили.

Свързаният с мрежата дом: След като години бяха обсъждани неща от типа на свързани с интернет миялни машини, сега всичко от лампите до отоплението най-накрая може да бъде контролирано чрез смартфоните. През следващите години може да има до 50 милиарда неща, свързани в мрежа онлайн, макар че секторът все още работи по общите стандарти.

Голямото количество данни: Съвременният живот произвежда все повече данни. Сега мощни компютри се опитват да ги превърнат в полезни факти, които да се използват за разпознаването на ширещи се болести, за предотвратяването на катастрофи или за преки производствени линии, които да покриват сегашните нужди. Неотдавнашни скандали, свързани с личните данни, обаче могат да застрашат този процес.

Биткойн и т.н.: В началото на годината един биткойн се разменяше срещу 13 долара. Сега един биткойн струва над 1000 долара, като цената продължава да расте. Дигиталната валута, която не се регулира от никоя страна и е налична само онлайн, повдига въпроси сред финансовите експерти за валутните колебания и как се отразява това на очакванията на клиентите.

Криптирана защита: Методите за защита на електронната комуникация не са нищо ново, но станаха по-популярни от всякога с вълната от новини за програми за следене, предпочитани от американските шпиони. Много от методите бяха доста сложни за обикновените потребители досега, но могат да станат по-достъпни с увеличаване на търсенето. Очаква се също така на пазарите да се появи по-стабилен софтуер за кодиране.

БТА

Ройтерс

Обама се здрависва с Раул Кастро. Снимка: от тв екрана

Със сигурност то е точно това, което Мандела би искал, но дали значи нещо повече? Историческото ръкостискане във вторник между американския президент Барак Обама и кубинския Раул Кастро по време на възпоменателната церемония за Нелсън Мандела във вторник се посрещна по улиците на Куба с изненада и надежди за по-добри отношения.

Реакциите бяха по-слаби в Маями, където кубинските изгнаници трудно приемаха уважението на Мандела към кубинския лидер Фидел Кастро.

Усмивката на Кастро, когато Обама понечи да се ръкува с него, докато отиваше да произнесе реч на церемонията, бе приета от мнозина кубинци като знак за помирение след повече от половин десетилетие на тежки идеологически и политически различия между две страни, чиито брегове са само на около 145 км един от друг.

“Никога не съм се представял, че ще се случи подобно нещо”, каза Йесниел Сото, 25-годишен държавен служител.

“Приемам го като нещо, което е започнало да се променя, промяна, за която всички се надяваме”, каза Сото, който във вторник сутринта отиваше на работа в Хавана.

Гражданското поведение на двамата президенти един към друг бе просто поредният знак за промяна в тона на обикновено враждебната реторика между двете правителства.

Представители и от двете страни говорят за ново значение и прагматизъм в отношенията помежду им. Миналия месец в Маями Обама за пръв път призна усилията на Кастро да реформира икономиката от съветски тип, добавяйки, че американската политика, която включва дългогодишни икономически санкции, не отговаря на съвременните условия.

Ръкостискането не бе планирано, а двамата само си размениха поздрави, каза съветник в Белия дом.

“Може би, имайки предвид това ръкостискане, американският и кубинският президент осъзнават, че работата, която трябва да свършат заедно, е далеч по-лесна от борбата на Република Южна Африка (РЮА) срещу апартейда”, каза Джулия Суейг, директор на Центъра за изследвания на Южна Америка към Съвета за международни отношения в Ню Йорк.

“Това има значение, но не кой знае какво”, каза Филип Питърс, основател на Центъра за изследвания на Куба и автор на блога “Кубинския триъгълник”.

“Важното е дали президентът Обама ще поддържа такива отношения, както с всички други страни с различни политически системи. За това се иска решение, а не ръкостискане”, добави Питърс.

Държавната телевизия в Куба излъчи във вторник ръкостискането без коментар, просто като част от материала за речта на Кастро на церемонията в Совето.

Официален коментар за срещата нямаше, но официалният блогър Йоандри Фонтана акцентира върху историческото събитие, публикувайки в Туитър снимка на ръкостискането.

Кубински изгнаници омаловажиха поздрава, който бе първият между действащи президенти на двете страни от 2000 г.

“Ръкостискането бе неуместно, но неизбежно и без значение”, каза Маурисио Клавер-Клароне, директор на базираната във Вашингтон правозащитна организация “Защитници на демокрацията в Куба”.

“Далеч по-важни бяха думите на Обама, които смятам, че бяха насочени към Кастро”, добави той, визирайки речта на американския президент по време на събитието.

“Има твърде много лидери, които претендират за солидарност с борбата на Мадиба за свобода, но не търпят инакомислието сред собствения си народ”, каза Обама, използвайки племенното име на Мандела.

Известно е как бившият президент на РЮА срещна хладно отношение от кубинските изгнаници в Маями през 1990 г., когато посети града след свои коментари в подкрепа на Фидел Кастро.

Кметът Зейвиър Суарес, който е от кубински произход, отказа да удостои Мандела с прокламация или със символичния ключ на града, което доведе до тригодишен бойкот на Маями от страна на афроамериканския бизнес и общностни лидери.

През 27-те години на ...

в. Газета виборча

В ни най-малка степен нямам способностите на ясновидец, но съществуващата сега ситуация в Украйна не е за мен никаква изненада. Крайна проява на наивност би било да се очаква пасивна позиция на Русия. Нейните възможности за водене на политика с помощта на произволно формирани цени на газа, особено при трагичното икономическо положение на Украйна, са все още огромни.

Факт е също, че разделението на украинското общество на две почти равностойни части - проруска и проевропейска - е бомба, която отдавна чака да бъде детонирана. На този фон решението за асоцииране с ЕС (което у нас бе нашироко смятано за естествена последица от европейския интеграционен процес) е изключително трудно за Украйна. А заплахата да предаде властта на крайно враждебната опозиция със сигурност не облекчава положението на Янукович.

Политическото бъдеще на Украйна ще бъде решено в крайна сметка от обществото, но това няма да стане утре.

Възникналата ситуация предизвика у опозицията непознат досега за нея евроентусиазъм, който за съжаление в много отношения замества рационалната оценка. Вследствие на това на Европейския съюз, предвид настоящите негови вътрешни затруднения, му е трудно да разпалва у себе си възхищение и прекомерна ангажираност в тази емоционално далечна страна. Далеч по-спокойна изглежда концепцията политиците от съюза да спрат да реагират на руските възражения срещу действията в рамките на “Източното партньорство”.

Така че независимо от продължаващите декларации на ЕС, да се разчита на нова оферта за Украйна, много по-привлекателна от досегашната, не изглежда правдоподобно.

И най-сетне - полската гледна точка. Разбира се, сближаването на Украйна с ЕС има за нас фундаментално значение и е добре, че малцина наши политици оспорват това. Въз основа на настроенията в Западна Украйна и все по-разпространяващото се убеждение, че олигархичният модел на развитие се е изчерпал, този процес на сближаване изглежда неспасяем.

Изборът на нашата политическа стратегия за приближаването на тази цел изисква нещо повече от вяра и добронамереност. Мисля, че вместо да се наблюдава по запалянковски нарастващият конфликт с надеждата за бърза смяна на властта, по-ефективен би бил по-малко емоционален, но по-прагматичен подход. Да си го кажем откровено - въпреки обстоятелствата днес Украйна не е съвместима с Европа, схващана като континент, основан на важен за нас набор от ценности.

Независимо от намеренията на Русия и политиката на ЕС бъдещето на Украйна е преди всичко в ръцете на нейните граждани. Процесът на узряване на обществото до това да определи своята принадлежност - източна или западна - вероятно ще продължи още години.

Затова нека не залагаме на настоящата дестабилизация в тази страна, а вместо това да правим всичко да й показваме предимствата на западния вариант. Сиреч, търпеливо да подкрепяме развитието на гражданското общество, създаването на независими медии, обмена на младежи, сътрудничеството между неправителствени организации и местни власти, а също активно да помагаме за модернизирането на икономиката със специален акцент върху алтернативните възможности за доставки на газ по тръбопровода от Словакия.

И в този дух - една подробност. След години на усилия Полската академия на науките (ПАН) успя наскоро да открие в Киев представителство на нашата наука, което действа по образеца на научните центрове на ПАН в Париж, Берлин, Рим, Москва и Брюксел, пропагандиращи нашата страна. Задачата на центъра в Киев е да развива двустранното научно сътрудничество, а също - в контекста на големите възможности на ЕС - да ангажира украински учени в международни проекти.

Сътрудничеството в науката и технологиите, което ...

Каталогът на българските вина 2014 г., джобен формат, двуезичен - на български и на английски.

Един важен справочник за всеки любител на виното излезе на пазара – каталогът „Българско вино 2014”.
Той е двуезичен, половината е на английски, и е истински пътеводител за българското вино. Описал е основни данни за всички изби и е дал оценка с една до пет звезди на почти всички български вина на пазара. Тъй като е и джобен формат, това го прави още по-полезен за всички ценители на виното, българи и чужденци.

Каталогът дава ориентир, в него можеш да провериш всяко вино, на което попадаш в магазин. Дори да не се съгласиш 100% с оценките в него, те сравнително точно подреждат вината като добри, по-добри, най-добри, независимо от цената им.

Както вече е ставало дума, професионалната системата за оценки на вино по света е 100-точковата. Но много по-разпространени са справочници и сайтове на ценители, които оценяват вината по шестобална система или с една до 5 звезди. „Българско вино 2014” ги оценява с една до пет звезди. По тази оценка например, 28 са българските вина, оценени с пет звезди в каталога.

Авторите и издатели Цвета Тановска и Катя Йончева, са от категорията „образовани ценители на виното”, с опит в дегустирането. Да опиташ почти всички български вина е на практика и тежък труд. Двете авторки са дегустирали с помощта на група от още 10 ценители и винени ентусиасти. Идеята им е не да търсят резултата от някакви технологични особености при производството на едно или друго вино, а да установят дали  дали то е приятно за пиене, как се комбинира с храни и как те кара да се чувстваш.

В справочника има подробности за сортовете грозде, сомелиерски съвети за съчетаване на вината с храни и др.

Последствия от бомбата пред адвокатската кантора. Снимки: Николай Хаджигенов

Пресцентърът на МВР не съобщи, но потвърди информацията за бомбата, избухнала снощи около 21.00ч. на първия етаж на ул.“Цар Асен 5″ в София. Жертви няма, но са изпочупени входната врата и прозорците на повече от десет метра от стълбищната площадка, на която е поставена бомбата.
Бомбата е на 30-40 метра от Съдебната палата. Изглежда от МВР смятат случая за незначителен, за да не го включат в бюлетиина. За него съобщи в блога си и Фейсбук адвокатът Николай Хаджигенов, чията кантора е в същия вход на по-.горните етажи. Във хода се намират адвокатски кантори, нотариус и частен съдебен изпълнител. Бомбата е поставена пред вратата на една от адвокатските кантори на първия етаж. В нея не работят „адвокати на мафията”, както може да предположи средностатистическият читател на български вестници.
„Цензура? Отново? Защо? Кой?”, пита адвокатът в блога си.
Медиите реагираха на новината едва след като стигна до тях. Адвокатът Хаджигенов коментира, че „новините за бомби, гърмящи в центъра на София, някак си се отразяват негативно на имиджа на правителството и на МВР.”

Последствия от бомбата пред адвокатската кантора. Снимки: Николай Хаджигенов

Последствия от бомбата пред адвокатската кантора. Снимки: Николай Хаджигенов

Задълбочаващият се авторитаризъм на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган се отпечата силно върху изминалата година, а най-явното му проявление бяха антиправителствените протести през лятото, смазани от полицията с цената на шест жертви и над 8000 ранени.”Ние сме войници на Ататюрк” скандираха противниците на правителството на протестите, подбудени от намеренията за унищожаването на парка Гези до площад Таксим - централно място на демонстрациите в Истанбул. От екопротест те прераснаха в изява на общественото недоволство и загриженост от пълзящата ислямизация на турското общество, от арогантността на премиера и намесата в частния живот на турците.

От другата страна застанаха правителствените поддръжници, които с викове “Аллах акбар” (Аллах е велик) заявяваха на митинги подкрепата си за правителството и министър-председателя. И именно в тяхното лице Ердоган съзря “истинската Турция”, населението, по чийто модел е подозиран, че иска да преформатира цялото турско общество. Със самочувствие, че има подкрепата на 50 процента от турските граждани, Ердоган пренебрегна останалите 50 процента, а онази част от тях, която дръзна да изрази недоволството си от неговата политика, наричаше “мародери” и “измет”.

Протестите започнаха като колоритна екопроява на младежи, опитващи се да защитят дърветата в едно от малкото зелени кътчета на Истанбул. Високомерно обаче Ердоган в началото подцени техния потенциал и продължи да следва плановете си за преустройство на едно място, наситено със символика за турските демонстрации и светския характер на републиката. Това даде повод за разрастването им в масови антиправителствени демонстрации из цялата страна.

Протестите обаче, в които се включиха най-различни сегменти на обществото, маргинализирани от правителството, се удариха в твърда стена. Около месец онези, които по площадите бяха заливани от водните струи и задушавани от сълзотворния газ на полицията за борба с безредиците, бяха централна тема на новините по световните телевизии, но след като протестите утихнаха, демонстрантите се оказаха изправени пред серии обвинителни актове, заплашващи ги с години затвор. Съвсем не се реализираха и твърденията, че с протестите се подготвя почвата за военен преврат, така както се е случвало в миналото при подобни социални вълнения.

Опонентите на правителството обвиняват Ердоган, че се опитва да им наложи консервативен и ислямски модел и че правителството не приема различния начин на живот, като се опасяват, че това може да доведе до ислямизиране на страната и постепенно въвеждане на шериата.

В първите години на власт Ердоган се съсредоточи върху политически реформи, целящи да синхронизират законодателството на страната с политическите критерии на Европейския съюз. Кюрдите получиха по-широки културни права, а религиозните малцинства се радват на по-големи свободи. Успоредно с тези усилия, приветствани от ЕС, правителството напоследък сякаш все повече прокарва своя религиозен консерватизъм в обществото на фона на една обезсилена опозиция и повсеместна автоцензура. Хиляди правителствени опоненти, сред които журналисти, учени, кюрдски активисти, през последните години бяха хвърлени в затвора по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.

“В затворите в Турция има повече журналисти, отколкото в Китай. Ердоган прибра на топло цяла военна академия от генерали. В партията му хората се страхуват да застанат срещу него”, писа британското списание “Икономист”.

В тази среда автоцензурата се наложи като обичайно явление и не е чудно, че само намек за лошото впечатление, останало у турски министър от дълбокото деколте на телевизионна водеща, се изрази в нейното уволнение, а критиките на премиера към популярен сериал станаха причина за по-премереното поведение и външен вид на героите в ...

Протестите на площад Тахрир в Кайро. Снимка: АФП/БТА

За Египет 2013 г. премина под знака на политическото разделение между прозападните активисти от емблематичния каирски площад “Тахрир” и привържениците на движението “Мюсюлмански братя”, които яхнаха вълната на всеобщото недоволство, присвоиха си протеста и доведоха на власт Мохамед Морси. Една година, белязана от безпрецедентно национално разцепление, кулминира с държавен преврат, отстраняване на първия демократично избран президент на Египет, суспендиране на конституцията и насилие срещу активистите на “Мюсюлмански братя” - водещата организация на сунитския политически ислям от самото си основаване през 1928 г.

Точно дванайсет месеца бяха изминаха от встъпването в длъжност на Морси на 30 юни 2012 г., когато протестите срещу неговото управление пламнаха с пълна сила. От една страна, недоволството произтичаше от ислямизирането на законодателството посредством една набързо скалъпена конституция, която изтъкваше шериата като основен източник на законодателството. От друга страна, увеличаването на престъпността, повишаването на инфлацията, западането на туризма и икономическата безизходица бяха неразделни спътници на новопостигнатата от египтяните “свобода” след свалянето на президента Хосни Мубарак. Морси и “Мюсюлманските братя” бяха обвинени, че се опитват да наложат монопол върху властта, като изолират всички останали политически движения в страната.

ВОЕНЕН ПРЕВРАТ С НАРОДЕН МАНДАТ

Армията на Египет постави на 1 юли 48-часов ултиматум на президента Морси да изпълни волята на египетския народ, като предупреди, че в противен случай военните ще предложат собствен план за излизане от кризата. Младежкото гражданско движение “Тамарод” Бунт , инициатор на масовите протестни акции на 30 юни, също обяви, че ако президентът не се откаже от пълномощията си и не свика предсрочни избори, ще последва гражданско неподчинение. Броени часове след като министърът на отбраната Абдел Фатах ас Сиси даде ултиматума, няколко министри от доминирания от “Мюсюлманските братя” кабинет депозираха оставките си, а в много градове започнаха сблъсъци между привърженици и противници на президента. В среднощно телевизионно обръщение към нацията на 2 юли Морси призова въоръжените сили да се откажат от намеренията си, позовавайки се на конституционната си легитимност, и заяви, че няма да се е подчинява на диктат.

Хиляди демонстранти се стекоха на площад “Тахрир”, за да посрещнат на 3 юли в 16.30ч местно време изтичането на поставения от въоръжените сили ултиматум. Малко след уречения час главнокомандващият египетските въоръжени сили Ас Сиси обяви отстраняването на Морси, заяви, че суспендира конституцията и назначава председателя на конституционния съд Адли Мансур за временен държавен глава. Телевизионното обръщение на Сиси бе последвано от бурна реакция и заря на площад “Тахрир”, където стотици хиляди души ликуваха и развяваха националното знаме.

Свалянето на президента Мохамед Морси и на неговите “Мюсюлмански братя” от армията, подтикната към действие от масовите протести, бележи стратегическо отстъпление на политическия ислям в Близкия изток, смята Самиха Нахул от агенция Ройтерс. Събитията от 3 юли са удар за “Мюсюлманските братя”, чиято родина Египет е страна със силно влияние в региона и където през 2011 г. избуя Арабската пролет, довела до свалянето на диктатури и пробив на политическия ислям в Северна Африка.

На 3 юли светът стана свидетел на едно странно зрелище, в което демократични активисти поканиха исторически антидемократичната армия да свали от власт демократично избран ислямист, чиито поддръжници предпочитат теокрацията, отбеляза в редакционна статия в. “Крисчън сайънс монитор”. ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ИМА РАВНО ПО ГОЛЕМИНА И ОБРАТНО ПО ПОСОКА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ

В края на юли на сваления президент бяха повдигнати обвинения в сътрудничество с Хамас ...

Франс прес

В навечерието на стогодишнината от началото на на Първата световна война бившите европейски противници се готвят да отправят послание за мир от Сараево, но Сърбия осъжда това и се опасява да не бъде обвинена, че е била в основата на този конфликт.

Повод за избухването на Първата световна война, отнела живота на близо десет милиона души, бе атентатът в Сараево, при който младият сръбски националист Гаврило Принцип уби на 28 юни 1914 г. ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на австро-унгарската империя, и неговата съпруга.

След Втората световна война Гаврило Принцип бе описан в официалната югославска история като “герой”, който със своя акт е “изразил народния протест срещу тиранията” на Австро-Унгария.

Но след разпадането на социалистическа Югославия, което противопостави сръбските сили на другите народи от региона в междуетнически конфликти през 90-те години на миналия век, възприемането на атентата и на неговия извършител придоби етнически оттенък.

Докато в Белград Гаврило Принцип си остава “герой, който се е борил за свободата”, в Сараево - някога мултиетнически град, а днес с преобладаващо мюсюлманско население, той е определян като “терорист”.

“Мисля, че сто години по-късно е дошло време да се провери отново всичко, свързано с Първата световна война, с атентата в началото на войната и с причините за атентата, без да се внушава отговор”, казва за АФП директорът на Института за история в Сараево Хусния Камберович.

Този босненски историк мюсюлманин подготвя за юни 2014 г. международна конференция за Първата световна война с участието на близо 130 историци от около тридесет страни.

“Няма теми, по които не може да се дискутира. Би било безсмислено да се организира конференция като се определят предварително въпроси, които не може да бъдат засягани”, обяснява той.

Тази конференция вече бе определена като “ревизионистична” от сръбски отговорни политически представители.

Политическият лидер на босненските сърби Милорад Додик критикува европейските страни и специално Франция, осъждайки техния проект за отбелязване на стогодишнината в босненската столица в сътрудничество с кметството на града чрез серия събития.

“Това ще бъде нова пропагандна атака срещу сърбите…фалшификация на историята”, каза неотдавна той.

Европейците не промениха мнението си. Фондация “Сараево, сърце на Европа” бе създадена и натоварена да организира събития във връзка със стогодишнината през юни 2014 г.

“Няма никакво намерение да се прави това да се фалшифицира историята “, уверява посланикът на Франция в Босна Ролан Жил.

“Идеята е просто да се съберат специално младите поколения и да им се каже: вижте, за следващите векове единственият възможен път е съжителство в мир и помирение”, заяви той за местната телевизия ТВ1.

Френски проект, целящ организиране на научна конференция, за да се съберат около една маса историци от всички страни, засегнати от Първата световна война, няма да може обаче да се осъществи заради различията в историческите интерпретации в района.

В Белград сръбските политически лидери проявиха голяма скептичност.

“Сърбия няма да позволи ревизия на историята, нито да забрави кои са основните отговорни за Първата световна война”, предупреди сръбският премиер Ивица Дачич в интервю за АФП.

Според сръбската историчка Дубравка Стоянович Гаврило Принцип е “идеален персонаж за всякакъв род злоупотреби с политически цели”.

“Той бе югославски националист…В неговото движение е имало мюсюлмани, хървати и сърби, които се бореха срещу Австро-унгарската империя”, отбеляза тя.

От своя страна Додик обяви организиране заедно със сръбския режисьор Емир Кустурица на прояви във Вишеград, Източна Босна, за да “се представи на междунарадна конференция истината и фактите за това събитие”.

“Принцип е защитавал идеята за свобода …той е убил един окупатор”, каза неотдавна режисьорът в ...

Дойче веле

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Осем банки в Словения, засегнати от финансовата криза, имат нужда от допълнителен капитал на обща стойност 4, 758 милиарда евро. Това показва стрес-тестът на словенските банки, извършен по заповед на ЕС, чиито резултати бяха оповестени на 12 декември тази година. Нуждите на трите най-големи банки - НЛБ, НКБМ и Абанка Випа, възлизат на 3,12 милиарда евро. Те ще получат свеж капитал от държавата, която за тази нужда планира да издаде облигации на стойност 1 милиард евро.

Словения може сама да реши проблема с банките. Имаме внесени пари, за да рекапитализираме големите банки и няма нужда от европейския “спасителен чадър”. В следващата година ще влезем със здрава банкова система, заяви Деян Жидан, вицепремиер и министър на земеделието и екологията на Словения в разговор за македонската редакция на Дойче веле още преди оповестяването на резултатите от стрес-теста на банките.

Всички спекулации за евентуална помощ отвън са безпредметни, оцени управителят на словенската централна банка Бощян Язбец. От днес е ясно, че Словения може да оправи своя банков сектор без финансова помощ от своите европейски партньори, заяви Оли Рен, еврокомисар по монетарните въпроси, коментирайки резултатите от стрес-теста.

С рекапитализацията на банките дългът на държавата ще се покачи на 75,6 процента от съвкупните годишни постижения на словенската икономика.

Другите пет засегнати банки - УниКредит банка Словения, Банка Целие, Хипо Алпе-Адрия, Райфайзен Словения и Гореньска банка, имат време до юни идната година да увеличат своите резерви в капитал за общо 1,1 милиарда евро, който би трябвало да осигурят от частни инвеститори.

Банките имат съмнителни кредити в размер на 8 милиарда евро, почти една четвърт от годишния БВП на словенската икономика. Около половината от тях трябва да бъдат прехвърлени в “bad bank”, която правителството планира да формира веднага след като получи съгласие от Европейската комисия. С тази стъпка трябва да се улесни продажбата на банките, обхванати от кризата.

Словения от 2004 г. е членка на ЕС, а от 2007 г. се присъедини към еврозоната. Дълго време тя бе смятана за пример за подражание с добра икономика и стабилни нива на растеж. Но поради зависимостта си от износа тя бе изправена пред тежки последици от международната криза и изпадна в дълбока рецесия. За пет години икономиката й преживя спад от 11 процента. Само тази година спадът ще възлезе на 2,7 процента, а догодина минусът трябва да бъде намален до 1 процент.

Спадът на икономическата активност от своя страна доведе до много тежко положение словенския банков сектор. За превъзмогването на тези проблеми лявоцентристкото правителство започна процес на приватизация. Досега правителството контролираше половината от стопанството и то в банковия сектор, търговията на дребно, телекомуникациите и медиите.

Предвидена е продажбата на 15 предприятия, от които една част вече е реализирана, информира вицепремиерът Деян Жидан, говорейки преди два дни пред германски бизнесмени в Берлин. За продажба, след другите предприятия, ще бъдат предложени и Телеком Словения, “Адрия еъруейз” и международното летище Любляна, за да се попълни по този начин държавният бюджет.

БТА

Ройтерс

В западната пустиня на Ирак близо до границата със Сирия, където пейзажът е от камъни и пясък, указателна табела известява, че влизаш в Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) на Ал Каида.

Кратък видеозапис със знака бе излъчен по джихадистки сайтове миналия месец и отразява отдавнашната цел на бойците от Ал Каида да създадат ислямско емирство.

Екстремисти от ИДИЛ засилиха нападенията срещу стратегически цели в райони на Западен Ирак през последните три месеца в опит да направят реалност въображаемата си държава, казаха служители по сигурността и аналитици.

“Ал Каида вярва, че тези райони нямат силни връзки с централното правителство в обществената сфера и в сферата на сигурността, и затова ще е лесно да ги отдели от Ирак”, каза независимият аналитик Хашим Хабоби. “Това е целта на всички тези нападения”.

Бойци на Ал Каида поеха контрола над повечето от сунитските райони в Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г. Американски войници и местни съюзници накрая ги отблъснаха в периода 2006-2007 г., в който САЩ увеличиха числеността на силите си в страната. Днес обаче бойците отново целят да поемат контрола над малки и големи градове и да осъществят мечтата си за държава, управлявана според строги средновековни практики в сунитския ислям.

След години на заговорничене в нелегалност и по интернет те обединиха сили с могъщи групировки, сражаващи се в съседна Сирия срещу президента Башар Асад, и се опитват да създадат халифат, надхвърлящ сегашните държавни граници.

“Те искат да създадат своя собствена държава на това място. Вече не им е достатъчно да имат държава само във виртуалния свят”, каза високопоставен федерален полицейски служител, присъствал на разпити на задържани от Ал Каида в Багдад.

Той каза, че в края на миналия месец армията разкрила заговор на ИДИЛ да завземе погранични градове близо до Сирия в западната провинция Анбар, както и главните населени места там - Рамади и Фалуджа. Планът е осуетен след акция срещу лагер в анбарската пустиня само два дни преди замисълът да бъде приведен в действие, добави служителят.

Бойци възнамерявали да нападнат полицейски участъци, военен оперативен център, отговарящ за четири провинции в Западен и Северен Ирак, както и правителствени сгради в Рамади и западни градове, каза служителят.

Нападението щяло да включва атентатори самоубийци, някои от тях с коли бомби, както и ракети, точно като при атаката през юли, при която стотици затворници бяха освободени от затвора “Абу Гариб” - най-дръзката операция на екстремисти в Ирак от повече от пет години.

ПРЕОСМИСЛЯНЕ

Според аналитика Хабоби ИДИЛ смята Анбар и близкия град Мосул за ядрото на един по-широк район, който може да бъде изтръгнат от контрола на доминираното от шиити правителство в Багдад и да послужи за убежище, осигуряващо свободно влизане и излизане от Сирия.

Възходът на ИДИЛ и съюзниците й в съседна Сирия вече преобрази този конфликт и принуди западните страни, подкрепящи бунтовниците срещу Асад, да започнат процес на преосмисляне.

САЩ и Великобритания замразиха в сряда помощта за Северна Сирия, след като ислямисти завзеха щаб и складове там на подкрепяни от Запада бунтовници.

ИДИЛ, която обяви създаването си по-рано през годината от съществуващи преди това групировки, действа и от двете страни на границата, макар че не е ясно колко тясна е координацията в дейността между сирийското и иракското крило.

В Ирак ИДИЛ пое отговорност за масови бомбени кампании, при които през годината загинаха хиляди цивилни - най-голямото насилие от периода след увеличаването на американските сили.

В Сирия ИДИЛ ...

Снимка: от тв екрана

От погребението на Нелсън Мандела, предавано пряко по стотици телевизии в целия свят, гледано от милиони хора, остана само един анекдот, пише в днешния си брой френският в. “Либерасион”. Анекдотът е за “Барак”, “Дейвид” и “Хеле”, които се забавляват с това да се снимат по време на церемонията като обикновени тийнейджъри. “Селфи” (снимка, която си правиш сам) е понятието, обявено наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език, а сега добива още по-широка популярност, отбелязва вестникът.

“Селфи” от възпоменателната церемония за Мандела: ако президентът Обама го прави, не винете тийнейджърите”, е днешното заглавие на британския в. “Телеграф”. Изданието отбелязва, че Барак Обама и Дейвид Камерън принадлежат към новия биологичен вид “Фомо сапиенс”. Фомо сапиенс не може да остави телефона, таблета или лаптопа си настрана, без значение колко неподходящ е случаят. Например да си проверяваш съобщенията или да си актуализираш Фейсбук статуса по време на погребение.

Мисля, че това са моменти, когато фокусът трябва да бъде върху скъпия покойник, който е отишъл в страната, от която никой не се е върнал, пише Алисън Пиърсън в статия за “Телеграф”.

Роберто Шмид, фотографът от Франс прес, който улови “селфи”-то на тримата политици, описва случката в блога на АФП, пише в.”Либерасион”. “Когато направих тази снимка, церемонията бе започнала преди повече от два часа. На трибуната Барак Обама тъкмо бе нарекъл Мандела “великан на историята, който поведе една нация към справедливостта”. И изведнъж идва тази дама (Хеле Торнинг-Шмит, премиер на Дания), изважда телефона си и започва да се снима с Камерън и президента на САЩ”, пише френският фотограф.

Противно на голяма част от реакциите, които предизвика тази снимка, Роберто Шмид не намира нищо шокиращо в нея. “Около мен, на стадиона в Совето, южноафриканците танцуваха, пееха и се смееха в чест на починалия си лидер. Атмосферата беше празнична”, споделя той.

БТА

Ройтерс

Най-големите газови залежи в света могат да привлекат някои енергийни компании обратно в Иран, ако бъдат вдигнати санкциите, но е малко вероятно Техеран да стане водещ доставчик на газ за Европа или Азия поне още едно десетилетие.

Европейските компании, разполагащи с технологията да експлоатират изцяло мащабното иранско находище “Южен Парс” под Залива, го напуснаха в края на миналото десетилетие под натиска на САЩ, попарвайки надеждите на Иран да последва светкавичния възход на Катар в световната лига на износителите на газ.

Ядрената сделка от миналия месец между Запада и новото иранско правителство породи надежди, че петролното производство на Техеран би могло да се възстанови, ако Вашингтон и Европейският съюз облекчат контрола върху износа.

Иран обаче има малък шанс да стане водещ износител на газ поне още едно десетилетие заради високото търсене вътре в страната и вътрешните пречки за разработване на залежите, които бяха проблем доста преди санкциите да прогонят чужденците.

Вдигането на санкциите срещу Иран “потенциално би могло да има огромно въздействие върху износа в дългосрочен план, но ще отнеме години, за да се задвижат нещата”, коментира Лоран Русекас, висш съветник в екипа Global Gas на консултантската компания IHS.

В краткосрочен план има по-голям икономически смисъл за Иран да използва газ, за да удовлетворява вътрешното търсене в производство на електроенергия и в промишленост, както и за реинжектиране в застаряващите петролни находища, за да се поддържа производството, отбелязва Русекас.

Употребата на газа за реинжектиране в петролно находище е с по-висока стойност от износа, тъй като на световния пазар петролът се продава много по-скъпо и не изисква милиарди долари капиталови инвестиции в проекти за износ на газ, които се изплащат след години.

Над 28 милиарда кубични метра газ бяха реинжектирани, за да се засили петролното производство през 2011 година, според американската Агенция за енергийна информация, а според някои оценки за едно десетилетие годишно ще бъдат необходими около 83 милиарда кубични метра.

НЕТЕН ВНОСИТЕЛ

Производството на пласиран на пазара ирански газ, без отчитане на изгорелия и реинжектирания газ, се е увеличило над два пъти до 160,5 милиарда кубични метра през 2012 година спрямо 75 милиарда кубични метра през 2002 година.

Техеран обаче стоеше със скръстени ръце, докато Катар стана една от най-богатите страни в света, след като западни енергийни компании построиха заводи за милиарди долари през последното десетилетие, които превърнаха малката държава от Залива в най-големия в света износител на втечнен природен газ.

Двете страни си поделят най-голямото в света газово находище, което Иран нарича “Южен парс”, а Катар - “Северно поле”. То се простира по тяхната офшорна граница в Залива и покрива почти цялото газово производство на Катар и около 35% от иранското.

Изобилие от кондензат и газови течности в находището означава, че то може да носи достатъчно печалба, за да покрива разходите за сондиране преди изпомпването на газа. Това прави иранските проекти за износ на втечнен природен газ потенциално високо конкурентни, макар предлагането на да нараства заради американския шистов газ и големите находки край бреговете на Източна Африка.

Фаза 12 от разработването на “Южен парс”, която се очаква да започне догодина, би могла да увеличи доставките с до 28 милиарда кубични метра годишно, когато заработи изцяло.

“Трябва да положим усилия, за да пуснем част от тази фаза възможно най-скоро”, заяви иранският министър на петрола и газа Биджан Занганех, цитиран от министерския уебсайт Шана при посещение на обектите. “Важните проекти в петролно-газовия сектор не трябва да ...

Росбалт

Многоженството в Средна Азия все повече става норма на живот. Материално осигурените мъже са твърде малко в региона. В Русия пък просто са твърде малко мъжете, каквито и да било. Полигамията може би е и наше бъдеще.

***

Според анализ на влиятелната американска осведомителна агенция Блумбърг полигамните бракове набират все повече популярност в Казахстан. Както сочи миналогодишно допитване на местната агенция Казинформ, 41 от всеки сто казахстанци са за узаконяване на многоженствотом 26 процента са против, 22 на сто нямат предпочитания, а 11 процента твърдят, че явлението бездруго е факт и това стига. Многоженството - при условие първата жена да склони за втора, получава открита подкрепа и от Духовното управление на мюсюлманите в Казахстан.

Както сочи високопоставен казахстански духовник, пожелал анонимност, близо 10 на сто от всички брачни церемонии в най-голямата джамия на Алмати представляват бракосъчетания с “токал” - втора жена.

Поради чергарското им минало казахите са далеч по-малко религиозни от таджиките и узбеките. И полигамията в Казахстан едва ли идва оттам, че ислямът разрешава многоженството. Разпространението му в Таджикистан и Узбекистан може и да има нещо общо с религиозността на местното население, но казахстанската полигамия е чисто икономически феномен. И по мои наблюдения религиозните мотиви за многоженството имат далеч по-слаб ефект от баналното икономическо стимулиране.

Огромната част от жените на мои силно религиозни познати - таджики и узбеки, не харесват това положение от исляма. А и мъжете им като цяло са против многоженството: посочват, че според Корана човек може да вземе втора жена само ако това не наскърбява първата. Реално погледнато, в Таджикистан, Узбекистан и Северен Кавказ полигамни бракове сключват само малка част от крайните фанатици на исляма, главно фундаменталисти (погрешно наричани уахабити в руския печат), и делът им е нищожен.

Икономическият фактор обаче е много по-действен от религиозния. Според Жанар Джандосова, директор на казахстанския научноизследователски център “Санге”, повечето “токал” идват от бедни семейства. Социоложката твърди, че “казахските момичета, склонили да станат втори съпруги, щяха да са къде по-малко, ако имаше повече нормални възможности да напреднат в живота”. “За региона е характерно жените да се стремят към по-добро положение в обществото, а твърде много от тях виждат в токализма единствен начин да получат достъп до финансите на мъжа”, смята специалистката.

Любопитен факт: днес полигамията е официално разрешена в 40 държави и почти всички са сред най-бедните в Азия и Африка.

Ако приемем, че “токализмът” сред казахите е изцяло икономически мотивиран, значи многоженството може да се превърне в доста актуален проблем и за Русия. Потвърждават го и скандалите около вторите съпруги на редица богати руски чиновници.

Освен икономическите мотиви впрочем в Русия има и друга причина жените да избират ролята на втора съпруга. Мнозина западни политолози виждат в алкохолизма сред руските мъже дотам сериозен проблем, че просто не могат да смятат Русия за сериозна държава.

“Руснаците имат африканско ниво на смъртност сред мъжкото население. Главно заради алкохолизма. Дори ако допуснем, че руснаците пият горе-долу колкото французите, самата им култура на пиене е абсолютно различна. Да, един французин може да изпие, без да бърза, няколко чаши вино на обяд и на вечеря. Руснакът пък може да гаврътне на екс бутилка водка; за тях са характерни и периодичните запои. А този стил в пиенето е много по-вреден от европейския. Затова според мен алкохолизмът за жалост все още е крайно сериозен проблем за Русия”, заяви пред Росбалт Пол Гобъл, водещ американски експерт ...

Президентът на Украйна Виктор Янукович отхвърли днес искането на опозицията за оставка на правителството, предаде ДПА. Правителството може да подаде оставка само след вот на недоверие в парламента, каза той на среща с представители на опозицията около кръглата маса, предавана онлайн по интернет. “Такъв вот имаше и вие го видяхте”, допълни той, имайки предвид неуспешния вот на недоверие от 3 декември във Върховната рада.

Кръглата маса започна по инициатива на бившия президент Леонид Кравчук в Националния дворец на изкуствата “Украйна”. Това е третото заседание в последните три дни, посветено на намирането на изход от кризата, предаде ИТАР-ТАСС. В събитието участват президентът Виктор Янукович, бившите държавни глави Леонид Кучма, Ленонид Кравчук и Виктор Юшченко, опозиционните лидери Арсений Яценюк, Виталий Кличко и Олех Тяхнибок, а също и представители на политически партии, синдикални организации, на студентското движение, експерти и хора от творческите и научни среди.

Държавният глава заяви, че в Украйна са се натрупали много проблеми, “различни хора защитават различни позиции”, но било необходимо исканията на протестиращите да бъдат чути и да се вземе предвид тяхната гледна точка. На кръглата маса Янукович предложи също да обяви амнистия за всички задържани по време на масовите протести в Киев, добавя ИТАР-ТАСС.

Лидерът на опозиционната партия „Удар” Виталий Кличко предупреди украинския президент Виктор Янукович, че „разпръскването със сила на протеста на площад „Независимост” в Киев ще има ужасяващи за самия президент последствия”. „Знаем, че се разглежда силов вариант за разпръскване на протеста днес. Такъв вариант ще има ужасни последствия за страната и за вас лично, господин президент”, каза Кличко на заседание на общонационалната кръгла маса „Да обединим Украйна”.

Операцията на украински специални части през нощта срещу сряда с цел да потушат проевропейския протест на киевския Майдан (площад “Независимост”) бе остро осъдена от Запада, отбелязва “Комерсант”.

САЩ и ЕС нарекоха действията на украинската власт неприемливи. Най-непримиримите критици на Киев - главно в Полша, призоваха да бъдат наложени лични санкции на украинските лидери. Това развитие на нещата може да обезсмисли усилията за организиране на кръгла маса между властта и опозицията. Опонентите на президента Виктор Янукович отправят призиви за окупация на правителствени сгради и нови улични протести, обобщава вестникът ситуацията в Украйна.

Опозицията започна антиправителствени акции, след като Киев отказа миналия месец споразумение за асоцииране с ЕС.

Разчистването на територията около площад “Независимост” бе изтълкувано от Запада като решение на Янукович да мине към силов сценарий, пише всекидневникът и цитира държавния секретар на САЩ Джон Кери: “Тази реакция е неприемлива и няма нищо общо с демокрацията”.

След операцията помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд посети Майдана заедно с вашингтонския посланик в Киев Джефри Пайат. Двамата символично подкрепиха митинга с раздаване на хляб и бисквити. След среща с Янукович Нюланд направи изявление, прозвучало като ултиматум, посочва изданието и я цитира: “Отправихме ясен сигнал: все още е възможно да бъде спасено европейското бъдеще на Украйна. Надявам се, че след нашия разговор президентът Янукович знае какво трябва да прави”.

Решителните действия на украинските власти, разкритикувани и от европейски политици, включително от първия дипломат на ЕС Катрин Аштън, накараха опозицията в страната да заеме още по-радикални позиции, пише “Комерсант”. “Утре тук ще има милиони и режимът на Янукович ще падне”, обещал лидерът на опозиционната партия “Отечество” Арсений Яценюк.

Опитът на украинския президент окончателно да “прочисти” от протестиращи центъра на Киев се провали. Конфронтацията в украинската столица навлезе в своя финален стадий. И милицията, и демонстрантите се готвят да продължат борбата за контрол върху столичния център, пише “Новие известия”.

Украинският премиер Микола Азаров отрече да е прилагана сила през нощта срещу сряда, но само по данни на градската управа близо 30 души ...

Путин влиза в Георгиевската зала на Кремъл за годишното си послание. Снимка: официален сайт

В годишното послание на президента към Федералното събрание - двукамарния парламент на страната. Владимир Путин потвърди, че остава верен на консервативния курс, получил според него международно признание, изтъква “Независимая газета”, цитиран от Би Би Си.

Според вестника Путин неслучайно е споменал за консерватизма - “явно е искал да подчертае, че този курс не е доморасло изобретение, не е нещо архаично, а модерна тенденция, следвана от много страни”.

Президентът цитира руския философ Николай Бердяев, според когото смисълът на консерватизма не е да възпрепятства движението напред и нагоре, а да възпрепятства движението надолу и назад, посочва изданието.

Всеки антилиберален консервативен модел предполага по-силна отговорност на държавния глава за вземаните решения; руският консерватизъм, базиран на религиозните и семейните ценности, е по-близък до монархическата властова система. В рамките на този консервативен подход президентът за пръв път не само очерта насоките в политиката занапред, но огласи и мерки за осъществяването й, отбелязва “Независимая газета”.

Путин даде “по-остри отвсякога оценки за дейността на кабинета” и “представи голям брой конкретни решения - през главата на правителството, което не е в състояние да решава проблемите”, за да осъществи президентските укази отпреди година и половина, допълва всекидневникът.

Бодрите рапорти на правителството не подействаха, коментира “Московский комсомолец” и припомня, че изпълнението на указите, издадени в унисон с предизборните обещания на президента, е под личния контрол на премиера Дмитрий Медведев.

“Посланието не бе нито демагогско, нито агресивно спрямо някаква група”, обръща внимание Дмитрий Орлов от ръководството на управляващата партия “Единна Русия”, говорил пред “РБК дейли”. “По едно време негативният дневен ред имаше доста силно влияние, сега е заявен открито позитивен дневен ред”, добавя политикът.

Според политолога Дмитрий Бадовски, говорил пред “Комерсант”, Путин “най-вероятно ще търси отговорност за изпълнението на поръченията си от посланието” и на предишните укази “много скоро”, през идния април или май, когато ще отправи ново послание към парламента.

“Росийская газета” припомня някои точки от вътрешнополитическата и вътрешноикономическата част на документа. След словото на Путин стана ясно, че през следващата - 2014 година, трябва да се променят много неща в Русия, пише официозът по повод “раздадените ясни и конкретни поръчения със срокове за изпълнение на отговорните структури”.

В материала се изброяват предложения на Путин “за развиване на политическата конкуренция” в Русия, “нулево четене” на всички ключови законопроекти и стратегически планове, икономически мерки спрямо руските работодатели с цел да се внесе ред в ситуацията с трудовите мигранти, действия за насърчаване на бизнеса, “деофшоризация”, създаване на доброволческо движение в помощ на здравеопазването, “специални усилия, за да бъде необратим” демографският подем, и т. н.

Владимир Путин не обяви ново затягане на гайките в политиката, но все пак си запази тази възможност, посочва “Ведомости” в редакционен коментар. Вестникът смята за важно, че президентът е признал вътрешните причини за икономическата криза в Русия, но прави уговорка, че според Путин това не е повод да се протака изпълнението на миналогодишните “майски укази”.

“Тук естествено за всичко упреква кабинета - популистката теза за “лошите боляри” става първостепенна за Путин, тъй като в бюджета вече няма пари за раздаване”, пише изданието.

“Като цяло Владимир Путин се помъчи да покаже, че държи всичко под контрол, а икономическите проблеми може да бъдат решени само с няколко техническо-бюрократични мерки, без да се харчат пари”, резюмира всекидневникът.

“Путин и масовката, събрана в Кремъл, за пореден път разиграха класическата партия шах с добрия цар и лошите боляри. И тя май пак ще свърши работа”, обобщава “Утро”.

“Лента” се връща към консервативния курс на Путин и коментира: “Държавният глава за пръв път ясно представи своите възгледи за това как схваща мисията на Русия - да опазва и да изнася традиционните ...

Франс прес

Членове на якудза с характерни татуировки

Докато японските бандити се возят тържествено в луксозни автомобили, купени на кредит, шефове на банки един след друг се кланят пред телевизионните камери, извинявайки се за заеми, отпуснати на членове на якудза.

От години неясните връзки между деловия свят и този на организираната престъпност не са били толкова изложени на светло в Япония - страна, която може да се похвали с едно от най-ниските равнища на престъпността. Една от причините може би е, че полицията върши все по-добре работата си, редиците на японската мафия се разреждат, а “традиционните” й дейности - рекет, наркотици, проституция, хазарт - са по-затруднени отпреди.

По данни на полицията през 2012 г. членовете на якудза са намалели с 28 процента в сравнение с преди десет години, но при все това остават още около 63 000!

Внезапно част от престъпните синдикати се преквалифицираха в по-дискретни, но по-малко карикатурни и по-стабилни дейности: финансите и злоупотреби с поверителна борсова информация. “Бизнесът със злоупотребите с вътрешна борсова информация се разрасна неимоверно, можете да направите много повече пари чрез борсови манипулации, отколкото чрез класическото изнудване”, обяснява американският разследващ журналист Джейк Аделстийн, познавач на японския бандитизъм и автор на бестселъра “Токийска поквара” (Tokyo Vice).

Според журналиста, работил за авторитетния японски всекидневник “Йомиури шимбун”, кланът Ямагучи - най-големият в Япония - днес не е нищо друго освен “Голдман Сакс с патлаци”, намек за влиятелната американска търговска банка. Сега татуировките и отрязаните пръсти са по-малко, отстъпвайки място на костюмите по поръчка.

Дори външния вид на гангстерите се е променил. Край с фолклора за татуираните отгоре до долу тела, отрязването на кутрето за наказание или в знак на преданост: днес тези господа се разхождат в костюми по мярка, заменяйки поведението на брутални престъпници с външност по-типична за представителите на финансовите среди.

“Това се превърна в разумна инвестиция”, казва Аделстийн. Подобно на италианските си братовчеди (мафията) или китайските (триадите), якудза са колкото страховити, толкова и обаятелни за публиката, която обожава да се потапя в тези мътни води, проследявайки с удоволствие приключенията им в игралните и в анимационните филми (манга).

Има обаче една съществена разлика: колкото и невероятно да изглежда, клановете якудза са законни и си имат представителства в най-големите японски градове. Макар от време на време полиция да извършва по-някой внезапен обиск, властите ги толерират, той като въпреки незаконните им дейности виждат в лицето на якудза някакъв вид “регулатор” на насилието в обществото. Кланът Ямагучи, например, помогна при доставяне на храни след разрушителното земетресение в Кобе през 1995 г.

Времената обаче се промениха и Токио е подложен на международен натиск да прилага по-сурови мерки срещу тези банди и прането на пари в момент, когато американското финансово министерство се е заело да замразява авоарите в чужбина на босовете на клана Ямагучи - “милиарди долари с незаконен произход всяка година” според американското правителство. Изведнъж японските власти взеха “да пипат по-здраво”, откакто през септември банка “Мидзухо” призна, че е отпуснала кредити на двама мафиоти.

Четири други банки, сред които най-голямата - “Мицубиши Ю Еф Джей файненшъл груп”, не чакаха да ги принуждават, а бързо признаха, че също са заемали пари на членове на якудза. Управителите на “Мидзухо” отначало се направиха на невинни (не знаели, кредитите били отпуснати от кредитна дъщерна компания), но накрая признаха, кланяйки се усърдно по телевизията, че са напълно в течение. За да неутрализира кризата, банката обяви, че налага санкции срещу 54 мениджъри, а изпълнителният директор ще работи без заплата шест месеца.

“Изумително е, че управителите на “Мидзухо” не са направили нищо, при положение, че са знаели!”, възмущава се университетският преподавател по финансово право Тошихико Кубо.

“Много финансови институции се опитват да не се забъркват ...